Те висяха във въздуха, хванати с дебели железни вериги за китките, а под тях зееше черна бездънна яма. Оковите преминаваха през закрепени на тавана ролки и достигаха до една макара, но тя бе заключена с голям стоманен катинар и не можеше да се помръдне. Бастиан стоеше и не знаеше какво да прави. Тримата пленници бяха със затворени очи, сякаш бяха изпаднали в несвяст, но ето че Хидорн Жилавият отвори лявото си око, а след това промълви с пресъхнали устни:
— Ей, приятели, вижте кой е дошъл!
Другите двама също с мъка отвориха очи и когато видяха Бастиан, по устните им се прокрадна усмивка.
— Знаехме, че няма да ни изоставите, господарю — изстена Хикрион.
— Как мога да ви освободя? — попита Бастиан. — Макарата е заключена.
— Вземете меча — изпъшка Хисбалд — и просто разсечете веригата.
— За да пропаднем в ямата ли? — попита Хикрион. — Това не е особено добро предложение.
— Не мога да го изтегля — рече Бастиан. — Сиканда трябва сам да скочи в ръката ми.
— Хм — промърмори Хидорн, — това им е лошото на вълшебните мечове. Опъват се точно когато са ти нужни.
— Хей — прошепна изведнъж Хисбалд, — нали имаше един ключ за макарата. Къде ли обаче го пъхнаха?
— Една от плочите може да се вдигне — рече Хикрион. — Видях много добре, когато ме качиха тук горе.
Бастиан започна да се взира и не след дълго откри, че една от каменните плочи на пода е малко надигната. Внимателно я отмести и ключът действително беше там. Успя да отвори катинара на макарата и да го свали. После започна бавно да я върти, макарата скърцаше и тракаше толкова силно, че със сигурност се чуваше и на горните етажи от подземието. Ако бронираните великани не бяха съвсем глухи, вече щяха да са чули. Но нямаше как да спре. Бастиан продължи да върти и тримата рицари увиснаха близо до дъното на голямата дупка. След това започнаха да се люлеят напред-назад, докато опряха крака в пода. В този момент Бастиан ги спусна долу и те се сгромолясаха напълно изтощени. Останаха да лежат както бяха паднали. Дебелите вериги все още висяха на китките им.
Бастиан нямаше много време за мислене, защото чу как по каменните стъпала на подземието отекват тежки метални стъпки — в началото единични, после все повече и повече. Идваха пазачите. Снаряжението им блестеше на светлината на факлите като брони на огромни бръмбари. Те изтеглиха едновременно мечове и тръгнаха към Бастиан, който стоеше пред тесния вход на тъмницата.
И най-сетне Сиканда изскочи от ръждивата си ножница и полетя към ръката му.
Като светкавица се нахвърли яркият сноп лъчи върху първия от бронираните великани и преди Бастиан да разбере какво става, го насече на парчета. Чак сега се видя какво представляват тези дяволи. Те бяха кухи брони, които се движеха сами. В тях нямаше нищо, само въздух.
Бастиан бе заел добра позиция, защото през тясната врата на тъмницата пазачите можеха да се приближават към него само един по един, а това позволяваше на Сиканда да ги прави един след друг на пух и прах. На пода скоро се образува цяла купчина от черни черупки, които като че ли бяха изпочупени яйца на някаква грамадна птица. След като бяха насечени двайсетина, останалите май избраха нова тактика. Оттеглиха се, явно за да издебнат Бастиан на по-удобно за тях място.
Бастиан се възползва от случая, за да освободи с острието на Сиканда китките на тримата рицари от оковите. Хикрион и Хидорн бавно се надигнаха и се опитаха да извадят мечовете си, които, странно защо, не им бяха отнети. Искаха да помогнат на Бастиан, но от дългото висене ръцете им бяха изтръпнали, безпомощно отпуснати надолу. Хисбалд, най-нежният от тримата, дори не беше в състояние сам да се изправи.
Двамата му другари трябваше да го подпират.
— Не се безпокойте — каза Бастиан, — Сиканда няма нужда от помощ. Стойте зад мен и не ми създавайте допълнителни трудности, като се опитвате да се намесите в боя.
Те напуснаха тъмницата, бавно се изкачиха по стълбата и стигнаха до голямо помещение, подобно на зала… И ето че изведнъж всички факли угаснаха, но Сиканда ярко светеше. Отново се чу металният тропот на приближаващите се бронирани великани.
— Бързо! — каза Бастиан. — Върнете се на стълбата! Аз ще се отбранявам тук.
Той не можа и да види дали тримата изпълниха заповедта му, не му остана време да се убеди в това, защото мечът Сиканда започна вече да играе в ръката му. И от ярката бяла светлина, която излъчваше, в залата стана светло като ден. Въпреки че нападателите го избутаха към началото на стълбата, а там можеха да го атакуват от всички страни, нито един от страхотните им удари не докосна Бастиан. Сиканда се въртеше с такава бързина, сякаш се състоеше от стотици мечове, които трудно можеха да се различат един от друг. Накрая цялата зала беше осеяна с останки от насечени черни брони. Нищо не помръдваше.