— Елате! — извика Бастиан на другарите си.
Тримата рицари се подадоха от стълбището и опулиха очи.
— Брей! — мустаците на Хикрион потрепериха. — Кълна се, че не бях виждал такова нещо.
— Ще разказвам и на внуците си за това — промълви Хисбалд.
— Те за съжаление няма да ни вярват — прибави Хидорн с прискърбие.
Бастиан стоеше нерешително с меча в ръка, когато внезапно той се върна в ножницата си.
— Опасността, изглежда, е преминала — каза момчето.
— Поне тази, която можеш да надвиеш с меч — отбеляза Хидорн. — Какво ще правим сега?
— Сега — отвърна Бастиан — искам лично да се запозная с Ксайде. Ще си поговоря с нея.
Четиримата се качиха по стълбището, което извеждаше от подземието, и стигнаха приземния етаж. Там ги очакваха Атрею и Фухур в нещо като обширно преддверие.
— Добре го направихте, приятели! — каза Бастиан и потупа Атрею по рамото.
— Какви бяха тия бронирани великани? — поинтересува се Атрею.
— Кухи орехи — отвърна Бастиан, без много да мисли. — Къде е Ксайде?
— Горе, във вълшебната зала — отвърна Атрею.
— Елате с мен! — Бастиан си наметна сърмената мантия, която Атрею държеше. После всички заедно се отправиха по широкото каменно стълбище към горните етажи. Дори и Фухур отиде с тях.
Когато Бастиан, последван от хората си, влезе в голямата вълшебна зала, Ксайде стана от своя трон, направен от червени корали. Тя беше доста по-висока от Бастиан и много красива. Беше с дълга дреха от виолетова коприна, косите й бяха червени като огън и сплетени на малки и големи плитки, образуваха твърде своеобразна вдигната нагоре фризура. Лицето и грациозните й ръце бяха бледи като мрамор. Погледът й беше странен и объркващ. След известно време Бастиан разбра каква е причината. Тя имаше две различни по цвят очи — едното зелено, а другото червено. Изглежда, че се страхуваше от Бастиан, защото трепереше. Бастиан издържа погледа й и тя сведе дългите си мигли.
Помещението беше изпълнено с различни причудливи предмети, чието предназначение трудно можеше да се разгадае. Имаше големи глобуси, изрисувани с картини, звездни часовници и махала, които висяха от тавана. Между тях се виждаха изящни кадилници, от които се надигаха кълбета разноцветен дим и се стелеха като мъгла по пода.
До този момент Бастиан не бе казал нито дума и това, изглежда, съвсем обърка Ксайде, защото тя внезапно изтича до него и се хвърли на пода. После взе единия му крак и го постави на тила си.
— Господарю и учителю мой — рече тя, а гласът й бе плътен, кадифен и звучеше по някакъв странен начин, сподавено, — на тебе не може да устои никой във Фантазия. Ти си по-могъщ от всички могъщи и по-опасен от всички демони. Ако искаш да ми отмъстиш, задето бях достатъчно глупава да не позная твоето величие, можеш да ме стъпчеш с крака си. Аз заслужих гнева ти. Но ако притежаваш онова великодушие, с което се славиш, и го проявиш и към мен, недостойната, позволи ми да стана твоя послушна робиня и да се закълна, че ще ти служа с цялото си същество, с всичко, което имам и мога. Научи ме на каквото желаеш, аз смирено ще следвам всички твои наставления и ще изпълнявам всеки знак на очите ти. Разкайвам се за онова, което исках да сторя, и прося милост.
— Стани, Ксайде! — каза Бастиан. Беше го яд на нея, но словата на магьосницата му харесаха. Ако тя наистина не е знаела какво прави и ако действително така горчиво се разкайва, щеше да е под достойнството му да я наказва. И тъй като тя беше готова дори да учи това, което той сметне за нужно, всъщност не виждаше никаква причина да отхвърли молбата й.
Ксайде се изправи на крака и застана пред него с наведена глава.
— Ще ми се подчиняваш ли безпрекословно? — попита той. — Дори и да ти е трудно да изпълняваш заповедите ми… без да възразяваш и без да мърмориш?
— Да, господарю и учителю — отвърна Ксайде, — ще видиш, че ние можем всичко да постигнем, ако обединим моето изкуство с твоето могъщество.
— Добре — отвърна Бастиан. — Тогава ще те взема на служба. Ще напуснеш този замък и ще тръгнеш с мен към Кулата от слонова кост, където смятам да се срещна с Месечка.
В очите на Ксайде просветнаха за миг червени и зелени пламъчета, но тя отново сведе дългите си мигли и каза: