— Аз искам те да желаят това, което искам аз — каза Бастиан.
Но Ксайде вече си бе отишла, за да даде нови разпореждания.
И ето че дойде денят на коронацията, която така и не се състоя, а вместо това той влезе в историята на Фантазия като Деня на кървавата битка за Кулата от слонова кост.
Още от сутринта небето се покри с пелена от дебели оловносиви облаци, която не позволи на деня да настъпи истински. Всичко беше покрито с боязлив сумрак, въздухът не помръдваше и беше толкова тежък и потискащ, че не можеше да се диша.
Ксайде бе подготвила заедно с четиринайсетте церемониалмайстори на Кулата от слонова кост богата празнична програма, която трябваше да надхвърли с великолепието и разточителството си всичко, което Фантазия бе виждала някога.
Още от ранни зори всички улици и площади бяха огласени от музика, и то такава, която до този ден не бе чувана в Кулата от слонова кост — дива, крещяща и все пак монотонна. Краката на всеки, който я чуеше, започваха да се движат и той, иска не иска, захващаше да танцува и да подскача. Никой не познаваше музикантите, които носеха черни маски, и не знаеше откъде ги е довела Ксайде.
Всички сгради и фасади на къщите бяха украсени с ярки пъстри флагчета и знамена, които висяха обаче неподвижно, защото нямаше вятър. По продължението на главната улица и по високата стена на двореца бяха окачени безброй портрети, малки и огромни, които показваха едно и също лице — на Бастиан.
Тъй като все още не се бяха добрали до Магнолиевия павилион, Ксайде бе предвидила друго място за коронацията — там, където спираловидната главна улица завършваше пред вратата на двореца. Тронът щеше да се постави на широк постамент от слонова кост. Тук димяха хиляди златни кадилници, а пушекът им, упойващ и едновременно с това възбуждащ, се спускаше бавно по стъпалата, по площада, по главната улица и проникваше във всички странични улички, ъгълчета и помещения.
Навред стояха на пост черни великани с брони на бръмбари. Никой освен самата Ксайде не знаеше как от петимата оцелели те бяха станали петстотин. Но не само това — около петдесет от тях сега бяха възседнали огромни коне. Те също бяха целите от черен метал и се движеха по един и същи начин.
По време на триумфалното шествие по главната улица тези конници ескортираха трона. Никой не знаеше откъде е взет той. Беше голям колкото църковна врата и направен изцяло от огледала с най-различна форма и размери. Само седалката беше от коприна с цвят на стара мед. Най-странното беше, че тази лъскава грамада се плъзгаше бавно нагоре по спиралата на улицата, без някой да я бута или дърпа, сякаш беше живо същество.
Когато шествието спря пред голямата врата от слонова кост, Бастиан излезе от двореца и седна на трона. Сред цялото това бляскаво и студено великолепие той изглеждаше безкрайно малък — като кукла. Тълпата зяпачи, задържана от шпалир черни бронирани великани, взе да ликува, но някак си необяснимо вяло и кресливо.
След това започна най-продължителната и изморителна част на празненството. Всички пратеници и представители на Фантазийското царство трябваше да се подредят един зад друг и тази опашка се проточи не само по цялата спираловидна главна улица на Кулата от слонова кост, а далече-далече навътре в Лабиринта, като все нови и нови хора заставаха на края й. Всеки от тях, когато му дойдеше редът, трябваше да падне пред трона, да докосне с чело три пъти земята, да целуне десния крак на Бастиан и да каже:
— От името на моя народ и моите братя моля теб, комуто ние всички благодарим за съществуването си, да се короноваш за Детски цар на Фантазия!
Вече бяха минали два или три часа, когато внезапно сред чакащите настъпи суматоха. Един млад фавн мина тичешком нагоре по улицата. Личеше, че тича със сетни сили, защото залиташе, от време на време се подхлъзваше и падаше, после отново се съвземаше и продължаваше да тича. Накрая той се хвърли пред Бастиан, без да може да си поеме дъх. Бастиан се наведе към него.
— Какво има, та се осмеляваш да нарушиш церемонията?
— Война, о, господарю! — възкликна фавнът. — Атрею е събрал всички бунтовници и пристига тук с три армии. Иска да предадеш Златин, а ако не го сториш доброволно, щели да те накарат насила.
Внезапно настъпи гробно мълчание. Развихрената музика и пронизителните викове на ликуващите секнаха. Бастиан се втренчи пред себе си. Беше пребледнял.
Сега дотичаха и тримата рицари Хисбалд, Хикрион и Хидорн. По всичко личеше, че са в много добро настроение. Те викаха един през друг:
— Най-сетне работа и за нас, господарю! Остави всичко на нас! Недей да си разваляш празненството! Ще съберем няколко надеждни хора и ще пресрещнем бунтовниците. Ще им дадем добър урок, та дълго да ни помнят.