Той замахна към Атрею, който се опита да се защити с меча си. Но Сиканда разсече неговото оръжие и докосна гърдите му. Зейна дълбока рана и бликна кръв. Атрею залитна назад и падна през една от бойниците на голямата врата. В този миг от талазите пушек изплува бял остър пламък, който проряза нощта, подхвана падащия Атрею и го отведе със себе си. Това беше Фухур, белият Дракон на щастието.
Бастиан изтри потта от челото си с мантията. Докато правеше това, той съзря, че мантията му е станала черна, черна като нощта. Все още с меча Сиканда в ръка слезе от стената на двореца и застана на площада.
С победата над Атрею ходът на боя се промени за секунди, щастието напусна едните и отиде на страната на другите. Войската на бунтовниците, чиято победа допреди малко изглеждаше сигурна, се обърна в бяг. Бастиан се чувстваше като в кошмарен сън, от който не можеше да се пробуди. Победата му горчеше като пелин, но въпреки това изпитваше и някакъв див възторг.
Увит в черната си мантия, с кървавия меч в ръка, той заслиза бавно по главната улица на Кулата от слонова кост. Тя беше обхваната вече от бушуващите пламъци и приличаше на огромна факла. Бастиан продължаваше обаче да върви през съскащите и бумтящи огньове, които едва усещаше, докато накрая стигна в подножието на кулата. Там намери остатъците от войската си, която го чакаше сред опустошения Лабиринт, приличащ сега на безкрайно бойно поле, осеяно с избити фантазийци. Там бяха и Хикрион, Хисбалд и Хидорн, последните двама тежко ранени. Илуан, синият арабски дух, бе загинал в боя. Държейки колана Гемал в ръка, Ксайде стоеше до трупа му.
— Той спаси това за теб, господарю и учителю мой — каза тя.
Бастиан взе колана, стисна го в юмрук и го пъхна в джоба си.
Бавно огледа заобиколилите го спътници и бойни другари. Бяха останали само няколкостотин. Изглеждаха изтощени и съсипани. На трептящата светлина на пожара те приличаха на призраци.
Всички бяха обърнали лица към Кулата от слонова кост, която догаряше като клада. Магнолиевият павилион на върха й беше обхванат от пламъци, листенцата на цвета му се отвориха широко и всички видяха, че е празен. После пламъците погълнаха и него.
Бастиан насочи меча си към купчината жарава и развалини и каза с дрезгав глас:
— Това е дело на Атрею. И затова ще го преследвам до края на света!
Той се хвърли на един от великанските коне от черен метал и извика:
— След мен!
Конят се изправи на задните си крака, но Бастиан му наложи волята си и той със стремителен бяг потъна в нощта.
ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Градът на бившите царе
Чак след като Бастиан бе напреднал с коня си много напред, изминавайки доста километри в непрогледната нощ, неговите оцелели бойни другари успяха да тръгнат на път. Много от тях бяха ранени, всички бяха изморени до смърт, а и никой не притежаваше дори отчасти неизмеримите сили и издръжливост на Бастиан. Даже и черните бронирани великани се придвижваха едва-едва с металните си коне, а онези, които ходеха пеш, все още не можеха да влязат в крак. Следователно и волята на Ксайде, която ги Направляваше, бе стигнала границите на възможностите си. Нейната коралова носилка бе изгоряла в пламъците на Кулата от слонова кост. Сега от разни дъски на каруци, счупени оръжия и почернели остатъци от кулата й сковаха нова носилка, която приличаше наистина повече на мизерна колиба. Останалата част от войската се влачеше отзад, накуцвайки и едва тътрейки крака. Хикрион, Хисбалд и Хидорн, които бяха загубили конете си, трябваше да се подпират един друг. Никой не отронваше дума, всички знаеха, че е невъзможно някога да настигнат Бастиан.
Той продължаваше да препуска в тъмнината, черната мантия плющеше диво на гърба му, металните крака на огромния кон скърцаха и стенеха при всяко движение, а огромните копита трополяха по земята.
— Дий — крещеше Бастиан, — дий, коньо, дий!
Все му се струваше, че не препуска достатъчно бързо.
Искаше Да настигне Атрею и Фухур, и то на всяка цена, дори и да трябваше да погуби това метално чудовище с образ на кон!
Искаше да си отмъсти! Отдавна щеше да е постигнал желанието си, но Атрею го осуети. Бастиан не стана цар на Фантазия. Атрею трябваше скъпо да плати за това!