„Е, добре — каза си накрая Бастиан, — тогава ще трябва да му кажа, че съм я изгубил. Сигурно няма да повярва, но аз нищо не мога да променя. Да става каквото ще. А кой знае дали той изобщо ще може да си спомни за толкова отдавнашни неща. Може би книжарницата изобщо я няма?“
Но това щеше скоро да се разбере, нали първо щеше да мине през училището. Ако учителите и децата, които срещнеше, са му непознати, ще знае какво го очаква.
Но когато отключи вратата на склада и тръгна надолу по коридорите на училището, го посрещна пълна тишина. Изглежда, в сградата нямаше жива душа. И все пак часовникът на училищната кула преди малко удари девет. Следователно беше предобед, занятията трябваше отдавна да са започнали.
Бастиан надникна в няколко класни стаи, но навсякъде беше празно. Когато се доближи до прозореца и погледна надолу към улицата, видя там няколко минувачи и коли. Така че поне краят на света не бе настъпил.
Той слезе надолу по стълбите към входната врата и се опита да я отвори, но тя беше заключена. Позвъни и потропа на входната врата на жилището на домакина, но никой не се обади.
Бастиан размисли. Не можеше да чака някой да дойде. Макар и да бе разсипал Водата на живота, той искаше веднага да отиде при баща си.
Нима трябваше да отвори прозореца и да вика, докато го чуят и отключат вратата? Не, срам го беше да направи това. Той се сети, че може да излезе през някой от прозорците. Те се отваряха отвътре, но на партера бяха с решетка. После си спомни, че когато погледна от първия етаж към улицата, забеляза скеле. Явно подновяваха мазилката на една от външните стени на училището.
Бастиан отново се качи на първия етаж и отиде при прозореца. Успя да го отвори и излезе навън.
Скелето беше направено само от вертикални греди, между които на определени разстояния хоризонтално бяха сложени дъски. Под тежестта на тялото му те се разклатиха нагоре и след това надолу. За момент му се зави свят, обзе го страх, но после се овладя. Това не беше никаква трудност за господаря на Перелик… макар да не притежаваше вече онези приказни физически сили, а и дебелото му тяло малко да му тежеше. Внимателно и спокойно той търсеше къде да се хване с ръка и да опре крака си, така че да се спусне надолу по гредите. Веднъж му влезе треска в ръката, но подобни дреболии вече не му правеха впечатление. Той стъпи на улицата леко позачервен и запъхтян, но невредим. Никой не го бе забелязал.
Бастиан побягна към къщи. На всяка крачка книгите и кутията за моливи потракваха в чантата му и от време на време го пробождаха в хълбока, но той продължи да тича. Бързаше за баща си.
Когато най-сетне стигна до къщата, в която живееше, поспря за миг и погледна нагоре към прозореца, където беше лабораторията на баща му. Внезапно сърцето му се сви от страх, защото за пръв път му мина мисълта, че баща му може да го няма вече.
Но той беше там и май го бе видял, защото изтича насреща му, докато Бастиан препускаше нагоре по стълбите. Разпери ръце и Бастиан се хвърли в прегръдките му. Баща му го вдигна и го внесе вкъщи.
— Бастиан, момчето ми — повтаряше непрекъснато той, — мило мое малко дете, къде беше? Какво стана с теб?
Едва когато вече седяха на кухненската маса и Бастиан закусваше с горещо мляко и кифлички, грижливо намазани с дебел слой масло и мед, той забеляза колко бледо и изпито е лицето на баща му. Очите му бяха почервенели, не беше бръснат. Иначе беше същият като преди, както когато Бастиан бе излязъл от дома. И той му каза това.
— Преди? — попита учудено баща му. — Какво искаш да кажеш?
— Ами колко време ме нямаше?
— От вчера, Бастиан. Откакто отиде на училище. Когато не се върна, аз се обадих на учителите и научих, че изобщо не си бил там. Търсих те цял ден и цяла нощ, момчето ми. Обадих се и в полицията, защото вече се опасявах за най-лошото. 0, Бастиан, какво стана с теб? Едва не полудях. Къде беше?
Сега Бастиан започна да разказва какво е преживял. Описа всичко най-подробно и това продължи часове наред. Баща му го слушаше, както никога досега не го беше слушал. Попиваше всяка дума.
Към обяд той го прекъсна, но само за да се обади в полицията и да съобщи, че синът му се е върнал и всичко е наред. После приготви нещо за обяд, а Бастиан продължи да разказва. Вече се свечеряваше, когато той стигна до Водата на живота и разказа как искал да вземе и за татко си, но я разсипал.
В кухнята се бе стъмнило. Баща му седеше, без да помръдне. Бастиан стана и щракна ключа на лампата. И видя нещо, което никога преди не се бе случвало.