Във всички краища на Фантазия имаше различни по форма и големина добри нощни духове, така че не можеше веднага да се отгатне дали този идва от близо или от далече. Той, изглежда, обаче също беше тръгнал на път, защото нощните духове обикновено яздят прилепи, а на клона зад него с главата надолу висеше един голям прилеп, увит в крилата си като събран чадър.
Блуждаещата светлинка откри третото същество от лявата страна на огъня едва след известно време, защото то беше толкова малко, че трудно можеше да се види от такова разстояние. Спадаше към рода на дребосъците и беше доста фино създание с шарено костюмче и червен цилиндър на главата.
Блуждаещата светлинка не знаеше почти нищо за дребосъците. Само веднъж беше чувала, че този народ строял цели градове по клоните на дърветата, като къщичките били свързани помежду си с въжени и дървени стълби и пързалки. И все пак тези същества живееха в съвсем друга част от безкрайния свят на Фантазия, много по-далече и от каменоядите. Толкова по-изумително беше, че присъстващото тук дребосъче бе дошло, яздейки не друго, а един охлюв. Той се намираше зад него. Върху розовата му къщичка блестеше малко сребърно седло, а юздата и поводите, прикрепени към рогцата му, просветваха като сребърни нишки.
Блуждаещата светлинка се учуди, че точно тези три толкова различни същества седяха така кротко едно до друго, защото във Фантазия съвсем не беше обичайно отделните народи и животински видове да живеят в мир и съгласие. Често се стигаше до боеве и войни, а между някои племена векове наред съществуваха раздори, не всички бяха честни и хрисими създания, имаше и разбойници, пакостници и злодеи. А и самата блуждаеща светлинка принадлежеше към едно семейство, което, що се отнася до хрисимостта и надеждността, също търпеше критика.
Едва след като наблюдава известно време сцената край огъня, блуждаещата светлинка забеляза, че всяко от трите същества там или имаше бяло байраче, или пък носеше бяла лента, преметната през гърдите. Следователно те също бяха пратеници или посредници, а това естествено обясняваше защо се държаха така миролюбиво.
Да не би пък накрая да се окаже, че те са тръгнали със същата мисия, както и самата блуждаеща светлинка?
От това разстояние не можеше да се разбере за какво говорят, понеже вятърът свистеше и бушуваше в короните на дърветата. Но след като те взаимно зачитаха неприкосновеността си на пратеници, може би щяха да приемат и блуждаещата светлинка по същия начин и нямаше да й направят нищо лошо. Пък и в края на краищата все някого трябваше да попита за пътя. Едва ли би й се удала по-благоприятна възможност насред гората и посред нощ. И така, тя събра смелост, излезе от скривалището си, развя бялото байраче и увисна, потрепвайки във въздуха.
Каменоядът, който беше обърнат с лице към нея, я забеляза пръв.
— Много свят се извървя тази нощ оттук — каза той с боботещ глас. — Ето че идва още нещо.
— Ау-ау, една блуждаеща светлинка! — промълви добрият нощен дух и очичките му месечинки светнаха. — Радвам се, радвам се!
Дребосъчето стана, пристъпи няколко крачки към новодошлата и изписука:
— Ако правилно виждат очите ми, и вие сте тук в качеството на пратеник?
— Да — отговори блуждаещата светлинка.
Дребосъчето свали червения си цилиндър, направи лек поклон и изчурулика:
— О, заповядайте, моля ви. И ние сме пратеници. Седнете при нас.
И я покани, като посочи с шапчицата си свободното място край огъня.
— Много ви благодаря — каза блуждаещата светлинка и пристъпи свенливо, — ще си позволя да приема поканата ви. Разрешете ми да се представя, казвам се Флюп.
— Много се радвам — отговори дребосъчето, — наричат ме Пю-Пю.
Както седеше, добрият нощен дух се поклони.
— Името ми е Чорльо-Морльо.
— Приятно ми е! — избоботи каменоядът. — Аз съм Прас-Фрас-Трас.
И тримата погледнаха блуждаещата светлинка, която чак се извърна от стеснение. Блуждаещите светлинки се чувстват крайно неловко, когато са в центъра на вниманието.
— Няма ли да седнете, драга Флюп? — попита дребосъчето.
— Аз всъщност много бързам — отговори блуждаещата светлинка — и исках само да ви попитам дали можете да ми кажете в каква посока трябва да тръгна за Кулата от слонова кост.
— Ау-ау — възкликна добрият нощен дух, — да не би да отивате при Детската царица?
— Точно така — каза блуждаещата светлинка, — трябва да й предам важно послание.