И наистина, блуждаещата светлинка не беше чула последните думи на другите вестоносци, защото вече се отдалечаваше с дълги подскоци през гората.
— Е, какво пък — обади се дребосъчето Пю-Пю и килна червеното си цилиндърче назад, — една блуждаеща светлинка и бездруго не е най-подходящото средство да си осветяваш пътя.
Докато казваше това, той се хвърли на седлото на състезателния си охлюв.
— Между другото и аз бих предпочел — съобщи добрият нощен дух и извика с леко „ау-ау“ прилепа си — да пътуваме поотделно. В края на краищата аз летя.
Фър… и той изчезна.
Каменоядът изгаси лагерния огън, ей така, като го тупна няколко пъти с дланта си.
— И за мен е по-добре — изтрополи той в тъмнината. — Сега поне няма да внимавам да не сгазя някое мъниче.
После се чу как с пращене и тропане той подкара огромното си колело право през гората. От време на време колелото се блъскаше с тъп звук в някое от дърветата великани и се чуваше как скърца и пука. Постепенно шумът се отдалечи в тъмата.
Дребосъчето Пю-Пю остана само. Хвана тънките сребърни юзди и каза:
— Е, добре, ще видим кой ще пристигне пръв. Дий, дърто, дий! И то зацъка с език.
След това не се чуваше вече нищо друго, освен виенето на вятъра, който бушуваше по върховете на Чуруликащата гора.
Наблизо часовникът на кулата удари девет.
Мислите на Бастиан се върнаха с неудоволствие към действителността. Той се радваше, че Приказката без край няма нищо общо с нея.
Не обичаше книги, в които се разказва за съвсем делнични неща от съвсем делничния живот на някои съвсем делнични хора. При това с мръщене и мърморене. Достатъчно ги имаше във всекидневието, защо трябва и да четеш за тях? Освен това мразеше, когато забележи, че се опитват да му натрапят мнението си. А в този род книги винаги малко или повече се опитват да те поучават.
Бастиан обичаше книги, които са увлекателни или смешни или които те карат да мечтаеш, книги, където измислени герои изживяват чудесни приключения и където можеш да дадеш воля на въображението си.
Защото именно там бе силата му, може би това беше единственото, на което наистина бе способен — да си представя разни неща, и то така ясно, сякаш направо ги вижда и чува. Когато сам си разказваше приказки, той понякога дотолкова забравяше къде се намира, че накрая се пробуждаше като от сън. А тази книга беше точно като неговите собствени приказки! Докато четеше, той чу не само как пропукват дебелите дънери и как свири вятърът в короните на дърветата, но и различните гласове на четиримата странни вестоносци, дори си въобрази, че долавя мириса на мъх и горска почва.
Долу в клас скоро щеше да започне часът по природознание, който преминаваше най-вече в изброяване на съцветия и тичинки. Бастиан беше щастлив, че седи тук горе, в скривалището си, и може да си чете. Това беше книга точно като за него, тъкмо такава му трябваше!
След една седмица малкият нощен дух Чорльо-Морльо достигна пръв целта. Или по-скоро беше убеден, че е пръв, тъй като единствен пътуваше по въздуха.
Това стана на залез-слънце и облаците върху вечерното небе сияеха като разтопено злато, когато той съгледа, че приятелят му вече кръжи над Лабиринта. Така се наричаше обширната равнина, която се простираше от единия до другия край на хоризонта и всъщност представляваше грамадна цветна градина, изпълнена с омайни ухания и приказни цветове. Между храстите, живия плет, полянките и лехите с най-редки и причудливи цветове минаваха широки алеи и тесни пътечки, подредени така изящно и с толкова много разклонения, че образуваха един парк лабиринт с невиждани размери. Естествено, този парк лабиринт беше създаден само за игри и забавления, а не да изложи някого на сериозна опасност или пък да отблъсне евентуални нападатели. Той изобщо не беше пригоден за това, а и Детската царица хич и не се нуждаеше от подобна закрила. В целия безграничен фантазийски свят нямаше същество, от което тя да трябваше да се пази. Причината за това ще разберем скоро.
Докато малкият нощен дух се носеше върху гърба на прилепа си съвсем безшумно над този лабиринт от цветя, той успя да види и доста странни твари. На една полянка сред люляк и златен дъжд си играеха под лъчите на залязващото слънце група млади ликорни2, веднъж дори му се стори, че зърна под една грамадна синя камбанка прочутата птица Феникс в гнездото й, но не беше съвсем сигурен, а да се върне и да провери, не искаше, за да не губи време. Защото в този момент пред него в центъра на Лабиринта изплува в искряща, феерична белота Кулата от слонова кост, сърцето на Фантазия и мястото, където живееше Детската царица.
2
Митологично животно с тяло на кон и голям рог в средата на челото. — Б.пр.; единорог — Б. NomaD.