— Ходех из гората, видях едно стъбло сорго, откъснах класчетата, видях, че стъблото е хубаво, отрязах го и го донесох на децата, за да си направят свирчица — разправил бащата.
Съдията казал на царя да вземе свирчицата и да я долепи до устата си. И свирчицата запяла:
„Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря“. И тогава съдията рекъл на царя:
— Трябва да помилваш бръснаря — самата свирчица е пяла това.
Но царят не се съгласил. Тогава съдията рекъл:
— Съдът не обвинява бръснаря: той е разказал на земята, а земята не може да разкаже никому. Ако бръснарят не се страхуваше, той щеше да разкаже на хората.
— Добре — съгласил се царят, — но нека си отиде от страната ми.
И Дан Курама трябвало да напусне тази страна. Царят му дал съпровождачи до границата. Когато минавали през гората, бръснарят видял една изсъхнала глава.
— Как си попаднала тук? — попитал той.
— Моят език ме доведе тук в гората — отговорила главата.
Побързал бръснарят да се върне назад и казал на царя, че видял в гората говореща мъртва глава. Царят не му повярвал.
— Нека ме убият, ако не е така! — възкликнал бръснарят.
Царят пратил хора в гората с бръснаря. Бръснарят попитал главата как е попаднала в гората, но главата не отговорила. Попитал я втори път, а тя все мълчала. Тогава царските хора рекли на бръснаря:
— Ти се уби с езика си.
Довели го при царя и той заповядал да накажат Дан Курама. Така езикът на бръснаря го погубил.
Такава е историята на Дан Курама, бръснаря.