Хитрият заек
Приказка на суахили
Живял едно време един султан и във владенията му нямало вода. И ето, събрали се веднъж всички животни, които живеели там, за да изкопаят кладенец. Едничък само заекът отказал да копае. Оплакали се животните на султана:
— Заекът не иска да копае кладенец.
Султанът им отговорил:
— Добре, оставете го, копайте сами!
Отишли да копаят, а когато изкопали, взели да носят вода. Тогава зайката рекла на заека:
— А какво ще пием ние, откъде ще вземем вода?
А заекът отговорил:
— Не се бой, ще вземем вода от кладенеца.
Научили за това животните и решили да вардят кладенеца.
— Хайде — казали те — да причакаме заека тук, при кладенеца, и да го уловим.
А хиената рекла:
— Аз ще остана тук сама, веднага ще го хвана.
Тя останала да чака и, когато настъпила вечерта, видяла заека, който идел с две кратуни: едната от тях била празна, в другата имало мед.
Приближил заекът до кладенеца и казал:
— Слушай, хиено, трябва ми вода. Не може ли да мина оттук?
Хиената му отговорила:
— Щом ти трябва вода, мини!
Тогава заекът рекъл:
— Моята вода е сладка, а твоята лоша, защо ми е твоята вода?
— Слушай, зайо — помолила го хиената, — дай ми да опитам от твоята вода.
Заекът налял малко мед право в устата на хиената. Хиената извикала:
— Сипи ми, сипи ми още, твоята вода наистина е много сладка.
— Добре — рекъл заекът, — но най-напред трябва да те вържа здраво о дървото, за да не паднеш.
— Хубаво де, вържи ме — съгласила се хиената, — само ми дай още от твоята вода и гледай да не ме връзваш много здраво.
Но заекът взел да я връзва о дървото здраво-здраво, а когато я вързал, хиената му рекла:
— Дай ми сега от твоята вода.
Заекът се разсмял, набил хиената, налял вода от кладенеца и си отишъл, като оставил хиената вързана о дървото.
И ето, рано сутринта всички животни се запътили към кладенеца. Щом видели хиената, попитали я:
— Какво се е случило с тебе, хиено?
— Дойдоха много животни и ме вързаха.
— Колко? — попитал лъвът.
— Много, много! — извикала хиената. Но лъвът й рекъл:
— Лъжеш, хиено, тебе те е вързал само заекът.
Животните отвързали хиената и се върнали в града.
А лъвът рекъл:
— Аз ще остана да пазя кладенеца тази нощ и ще го уловя.
Отишъл лъвът на кладенеца, скрил се в храстите и зачакал. И ето, късно вечерта пак дошъл заекът и почукал по кладенеца:
— Може ли?
Но лъвът нищо не му отговорил, седял тихо.
— Ще взема вода само за къпане, не ми трябва вода за пиене: аз си имам сладка вода — рекъл заекът.
Но лъвът, както преди, мълчал. Тогава заекът взел черпалото, за да си налее вода, но лъвът се хвърлил върху него и го хванал. Заплакал заекът и казал:
— Аз не искам вода, мене съвсем не ми трябва твоята вода, моята вода е по-сладка.
Лъвът помолил:
— Дай ми малко.
И заекът му налял в устата мъничко мед. Лъвът пийнал и рекъл:
— Наистина е сладка, я дай още.
А заекът отговорил:
— Чакай, най-напред трябва да те вържа по-здраво о дървото, за да не паднеш.
— Хайде връзвай — рекъл лъвът нетърпеливо — и дай още вода!
И когато заекът го вързал здраво, лъвът рекъл:
— Хайде, дай де.
Но заекът му отговорил:
— Ти имаш ли ум, лъве?
Той си налял вода, изкъпал се в кладенеца и си отишъл в къщи.
И ето, рано сутринта дошли пак всички животни да видят уловил ли е лъвът заека. Когато хиената видяла лъва, засмяла се и попитала:
— Е, какво, много ли животни те връзваха, лъве?
Лъвът й отговорил:
— Ох, не приказвай, хиено, той ме надхитри.
Животните го отвързали. Тогава костенурката рекла:
— Аз ще го уловя, ще остана тук тази нощ.
Вмъкнала се костенурката в кладенеца и се скрила под водата. Дошъл заекът при кладенеца и почукал:
— Има ли тук някой днеска?
Костенурката мълчала. Тогава заекът рекъл:
— Добре, аз ще си взема вода.
Налял си заекът вода и се мушнал в кладенеца да се къпе. Щом проврял там дясната си лапа, костенурката веднага го хванала. Заплакал заекът и казал:
— Кой си ти? Аз не искам вода, остави ме, моята вода е сладка, искаш ли да ти дам да опиташ?
Но костенурката все тъй мълчала и здраво го държала за лапата. Тогава заекът проврял лявата си лапа, но тя хванала и нея. Пак заплакал заекът, искал да се измъкне, но костенурката, както преди, го държала здраво.
И на сутринта пак дошли животните, видели заека и рекли:
— Най-сетне уловихме заека! Хайде да го вържем и да го отведем при султана.
— Защо отказваше да копаеш кладенец, а сега мъкнеш вода? — попитал го султанът.
— Заповядай да ме вържат, и аз ще умра — отговорил заекът.