— Вържете го! — заповядал султанът.
— Само не ме връзвайте с кокосово въже1 — замолил се заекът, — а ме вържете с бананово, и аз веднага ще умра, щом ме хвърлите на слънце.
Вързали го с бананово въже и го оставили на слънце. И лежал той така много часове поред и изведнъж животните чули как пука банановото въже. Тогава рекли на султана:
— Заекът ще скъса въжето.
Но хитрият заек рекъл:
— Оставете ме, аз умирам.
Най-сетне заекът напрегнал всичките си сили и въжето се скъсало. Тогава хукнал да бяга, колкото му държат краката, така че никой не могъл да го хване.