Девойката и човекоядците
Приказка на зулу
Веднъж човекоядците тръгнали на лов и отишли много надалеко. И ето че съгледали едни момчета, които пасели добитък; а тези пастирчета не забелязали човекоядците, защото имало гъста мъгла. Човекоядците задигнали един овен и тръгнали да се връщат. А в къщата им живеела една девойка, която те били откраднали по-рано.
Приготвили се човекоядците отново да отидат на лов и заръчали на девойката да не изпича овена, който донесли:
— Не печи овена, защото, ако подушат миризмата на месо, ще дойдат други човекоядци и ще те отвлекат!
И човекоядците пак отишли надалеко.
Но по пладне девойката огладняла; изпекла месото и го изяла. Подушили миризмата на печеното други човекоядци, засумтели и рекли:
— Ум, ум! Откъде е тази вкусна миризма?
И по миризмата тръгнали да търсят мястото, дето се пекло месото.
Девойката живеела заедно с човекоядците в една скала с две пукнатини. Тази скала се отваряла по заповед на нейните господари и им се подчинявала. И ето че когато дошли другите човекоядци до тая скала, дето се намирала девойката, единият от тях рекъл:
— Скала Тунжамбили, отвори се!
Но девойката чула чужд глас, разбрала, че са други човекоядци, и рекла:
— Вън! Нека се маха оттука дългокосият човекоядец. Той не е стопанин на скалата!
Отишъл този човекоядец и си втикнал в гърлото мотика. Върнал се пак при скалата и заговорил с тънък глас, който приличал на гласа на стопанина:
— Скала Тунжамбили, отвори се, пусни ме да вляза!
Отворила се скалата, влезли човекоядците и изяли овена. Уплашила се девойката, затреперила от страх, изгубила сили. А човекоядците й рекли:
— Ние ще отидем на лов, а ти остани тук и ни чакай!
Отишли човекоядците на лов.
Девойката знаела, че когато се върнат, ще я изядат, и решила, че е по-добре да избяга. Взела едно гърне, сипала в него царевични зърна и избягала. Върнали се човекоядците и един от тях пак рекъл:
— Скала Тунжамбили, отвори се!
Но отговор нямало. И пак заповядал на скалата да се отвори, но му отговорило само мълчание. И разбрал тогава човекоядецът, че девойката е избягала. Повикал своите другари и тръгнали да я гонят.
Излезли те на пътя и видели по него разсипани царевични зърна. Взели да събират царевицата и да я ядат, защото царевицата е любимо ядене на всички човекоядци. А девойката пръснала тези царевични зърна, като бягала. Тя знаела, че човекоядците ще я гонят, и разпръснала много царевица, та те, като я събират, да изостанат. Така и станало. Докато човекоядците събирали царевицата, девойката тичала напред. Когато човекоядците събрали всичката царевица, отново хукнали да гонят девойката. Тя пръснала останалата царевица и пак побягнала напред.
Но скоро девойката така се уморила, че не могла вече да върви. Видяла едно огромно дърво, покачила се на него и се скрила в клоните му. Дошли човекоядците до дървото. Те също били много уморени и седнали да си починат под него.
И случило се така, че човекоядците вдигнали глава и видели девойката. Зарадвали се човекоядците, грабнали брадвите си и започнали да секат дървото. Дървото било вече готово да падне, залюляло се силно, но се закрепило в земята и не паднало. Отново човекоядците почнали да секат дървото, пак се разлюляло то и отново се закрепило. И третия път се случило същото.
А в това време братът на девойката видял насън, че човекоядци преследват сестра му. Тръгнал той към онова място, което му се присънило, и видял тълпа човекоядци да секат едно дърво. Попитал ги:
— Какво правите, приятели?
А човекоядците отговорили:
— Ела да ни помогнеш, горе на дървото е нашата дъщеря!
Погледнал момъкът нагоре и видял сестра си.
Покатерил се той на дървото и заедно със сестра си се изкачили още по-нагоре. И на върха те видели прекрасна страна. Влезли в тази невиждана страна и взели да ходят там и да разглеждат всичко. Намерили къща, голяма и хубава. Къщата била зелена и подът в тази къща бил чист. Дълго ходили те по тази чудесна страна, а далече долу виждали земята. Но се страхували да слязат, защото виждали и човекоядците, които обикаляли да търсят храна. В прекрасната страна момъкът и девойката намерили един вол и го подкарали към зелената къща. Заклали вола, одрали му кожата и я постлали на слънце да я сушат. После стъкнали в къщата огън и взели да пекат месото.
А човекоядците долу на земята подушили вкусната миризма, почнали да се оглеждат наоколо, но нищо не забелязали. А когато погледнали нагоре, видели къщата.
И казал момъкът на сестра си:
— Ето един човекоядец като оня, който те преследваше на земята.
— Хайде да го изкачим тук — предложила сестрата. — Щом имаш копие, няма защо да се боим. Човекоядецът няма да ни изяде, той ще се страхува от копието.