История за човека и децата му
Приказка насуахили
Живял един човек и той имал трима сина. Цялото му богатство се състояло от триста сребърника, които той заровил под пода в стаята за умиване.
Когато се разболял, помислил: „Имам три деца и жена. Те са мои наследници, но тия пари са малко за тях. Я да ги завещая на всеки поотделно, но те да не знаят за това.“
Повикал жена си и рекъл:
— Скоро ще умра. Имам триста сребърника и мои наследници сте ти и нашите деца. Но децата няма да ги наследят дотогава, докато не получат наследство от султана Мриси, а когато се върнат от него, ще получат тия пари.
После повикал най-големия си син и му рекъл:
— Синко, усещам, че смъртта ми наближава. И искам да знаеш: имам триста сребърника. Те са заровени под умивалната стая. Това е твоето наследство; не казвай за това на братята си. Но отначало ти трябва да получиш наследство от султана Мриси.
После повикал средния син и му рекъл същото, което и на по-големия. И най-сетне, като повикал най-малкия, повторил същото. И всекиго оставил в заблуждение, че е обичан повече от другите и че ще получи наследството едничък той.
Когато бащата умрял, синовете го погребали. След като свършил погребалният обред, най-големият син отишъл през нощта в умивалната стая, изкопал парите, за които говорил баща му, и си ги взел. Средният син също така отишъл да изкопае тия пари, но не намерил нищо. „Тате ме излъга“ — решил той и се прибрал. Отишъл най-малкият син да изкопае парите, но също не намерил нищо. „Мигар тате ме излъга? — помислил той. — Не, парите наистина са били тук, но някой ги е взел“. Върнал се и легнал да спи. На сутринта рекъл на братята си:
— Тате каза, че под умивалната стая са заровени триста сребърника. Отидох да видя, но нищо не намерих.
— И аз.
— И аз — отговорили братята.
— Но тате — продължил най-малкият — каза, че тези пари ние не бива да взимаме дотогава, докато не получим наследство от султана Мриси. И оня, който е взел парите, не е постъпил добре. Нарушил е завета на тате.
Сговорили се братята да отидат при султана Мриси. Взели хляб, печена царевица, вода и потеглили на път. Напред вървял най-големият, след него средният и отзад — най-малкият.
По пътя най-големият видял следи от животно и рекъл:
— Това са следи от животно и това животно е камила.
— И камилата е натоварена с железни пръти — забелязал средният.
А най-малкият рекъл:
— И е минала тук преди час.
Продължили по-нататък и срещнали един човек.
— Не сте ли видели едно животно? — попитал той.
— Това животно не е ли камила? — попитал най-големият брат.
— Да.
— А тя не е ли натоварена с железни пръти? — попитал средният брат.
— Да.
— И не мина ли преди един час? — рекъл най-малкият брат.
— Да.
— Тя мина ей оттам — рекли братята.
И продължили по-нататък. Под едно дърво на пътя пак видели следи.
— Тук е седял човек — рекъл най-големият.
— И този човек е жена — рекъл средният.
— И на гърба си има дете — рекъл най-малкият.
Като повървели още малко, срещнали един минувач.
— Не видяхте ли тук човек? — попитал той.
— Този човек жена ли е? — попитал най-големият.
— Да, господине.
— А нямаше ли тя златна гривна? — попитал средният.
— О, да, господине.
— И на гърба си носеше ли дете? — попитал най-малкият.
— Да, господине.
— Ние я оставихме ей там — рекли братята и тръгнали отново.
На пътя видели един убит човек без глава.
— Този човек е убит и той е мъж — рекъл най-големият.
— Той е имал дълга брада — рекъл средният.
— И този човек е старец. Той е на седемдесет-осемдесет години — рекъл най-малкият.
Продължили по-нататък и срещнали сина на убития.
— Не сте ли видели един човек?
— Мъж ли? — попитал най-големият.
— Да.
— Има ли дълга брада? — попитал средният.
— Да.
— И е много стар. Не е ли на седемдесет-осемдесет години? — попитал най-малкият.
— Да.
— Видяхме го ей там — отговорили братята. Повървял синът малко и видял убития си баща.
„Те са го убили“ — помислил той.
А през това време братята пристигнали при султана Мриси. Султанът ги посрещнал с радост, дал им къща, дето те се настанили, и пожелал да почерпи гостите си. Заповядал на надзирателя на своите плантации да приготви оризова каша и ястие от козе месо. Но когато братята дошли и видели яденето, най-големият рекъл:
— Оризовата каша е съмнителна.
Средният рекъл:
— И ястието е също съмнително.
А най-малкият добавил:
— И сам султанът е съмнителен.
Робите чули разговора на братята, отърчали при султана и му разправили всичко.