Ала братята се досетили за онова, което намислил султанът, и рекли на синовете му:
— Червените дрехи са символ на султанска власт. Ние не можем да ги носим. А белите дрехи са знак на скръб. На нас по приляга да ги носим, тъй като баща ни умря неотдавна. Хайде да си ги разменим.
И те си разменили дрехите. Синовете на султана облекли червените дрехи, братята — белите, а тъй като на воините било заповядано, когато срещнат младежите, да убият ония, които ще носят червени дрехи, те направили така. Убили синовете на султана, а младежите се върнали при него.
Когато султанът ги видял в бели дрехи, разбрал, че няма да ги надхитри и им дал много пари. Така братята изпълнили волята на баща си. Отначало получили наследството от султана Мриси, а после, като се върнали в къщи, наследството на баща си.