В това време писателят спял и нищо не усетил. Когато на сутринта се събудил, видял, че на масата му всичко било в ред, а в една плетена кошничка се червенеели малини.
— Сигурно горският пазач ми ги е оставил! — казал си той и седнал да пише.
А за приключенията на своята приказка той не знаел. И кой е донесъл малинките, също не знаел, защото има неща, които писателите не знаят.
А ето че ние знаем една приказка повече от писателя с белите коси!