— О-о, не прави това! — изръмжа Шарлот. — За бога, Лидия, Каролайн е едва на петнайсет, не би било честно да я замесиш в това.
— Ако ти не го направиш, няма да имам избор.
— Лидия, защо прие предложението на виконта, ако не го харесваш толкова?
Лидия отвори уста, за да отговори, но остана безмълвна и лицето й придоби нехарактерно за нея замислено изражение. Поне веднъж не играеше мелодрами само заради идеята. Поне веднъж не говореше за поеми, романс и нежни чувства. И когато Шарлот я погледна, поне веднъж, това което видя бе нейната обична сестра, с която споделяше почти всичко. Цялото си детство.
— Не знам — каза Лидия, гласът й бе мек и изпълнен със съжаление. — Предполагам, защото това се очакваше от мен. Никой, никога не е предполагал, че ще получа предложение от аристократ. Майка и татко бяха толкова доволни от предложението. Той е доста добра партия, нали знаеш.
— Предполагам — отвърна Шарлот, тъй като нямаше опит от първа ръка от брачния пазар.
За разлика от Лидия, тя никога не бе имала сезон в Лондон. Парите, просто не бяха достатъчно. Но тя не възразяваше. Бе прекарала целия си живот в югоизточната част на Дербишир и очакваше, че ще прекара и останалата там. Тортнънови не бяха на път за приюта за бедни, но каквото влезеше в домакинството, това и излизаше. Скъпо е — винаги казваше мисис Торнтън — да поддържаш положение.
Шарлот намираше за истинско чудо, че никога не им се бе налагало да продадат и един парцел земя от зестрата на Лидия.
Но Шарлот не възразяваше срещу това, че не бе имала свой сезон. Единственият начин да има такъв, би бил, ако продадат всички коне от конюшните, нещо което баща й не желаеше да направи. (А истината бе, че и Шарлот не бе очарована от идеята. Тя бе твърде привързана към кобилата си, за да я замени за купчина модерни рокли.) Още повече, че двадесет и една години не се смятаха за твърде много из тази част на страната, за да не можеш да се омъжиш и тя със сигурност не се чувстваше стара мома.
Веднъж, щом като Лидия бе омъжена и далеч от къщата, Шарлот бе сигурна, че родителите й ще обърнат вниманието си към нея, макар че не беше много сигурна, че това беше нещо добро за нея.
— И предполагам той е впечатляващ — продължаваше Лидия.
„В пъти повече от Рупърт“, помисли си Шарлот, но запази мнението за себе си.
— И е богат — каза Лидия с въздишка. — Макар, че аз не съм материалистка.
Явно не, щом щеше да се омъжва за човек без пукната грош, какъвто бе Рупърт.
— Трудно е да откажеш на някого, който е готов да предложи зестра и сезони в Лондон на сестрите ти.
Очите на Шарлот се разшириха:
— Той е готов да го направи?
Лидия кимна.
— Не го е казал дословно, но парите не биха били проблем за него и е казал на татко, че Торнтънови могат да се възползват от тях, което би трябвало да включва и вас, нали? Вие сте толкова Торнтън, колкото и аз.
Шарлот потъна в стола си. Тя не знаеше, че Лидия е направила такава жертва заради нея. Разбира се и заради Каролайн и Джорджина. Четири дъщери си бяха сериозно бреме за семейния бюджет на Тортнън.
Тогава, ужасяваща мисъл й мина през главата. Кой щеше да плати всичките тези сватбени тържества? Виконта, най-вероятно, но човек трудно би очаквал това да се случи, ако Лидия го измами. Дали вече бе платил всичко в аванс, или майка й правеше всички тези тържества (доста скъпички) с уговорката, че той ще плати крайният разход?
Нещо, което повече от сигурно не би направил, след като ще бъде зарязан пред олтара. Мили боже, каква каша!
— Лидия — започна Шарлот с подновена решителност, — трябва да се омъжиш за виконта. Трябва — и каза на себе си, че не го правеше, за да спаси собствената си кожа, или за да спаси семейството си от съсипване. Тя наистина вярваше, че измежду двамата кандидати на Лидия Нед Блайдън бе по-добрият мъж. Не че Рупърт беше лош, той не би направил нещо, за да нарани Лидия, но той харчеше пари, които нямаше и непрекъснато говореше за неща като поезия, метафизика и по-възвишени чувства. Честно казано, беше й трудно да го слуша, без да се разсмее.
Нед, от друга страна бе солиден и стабилен. Мъжествен и интелигентен с остър ум, и когато говореше, бе за нещо, което действително е интересно. Той бе всичко, което една жена би искала от съпруга си, поне според мнението на Шарлот. Защо Лидия не можеше да види това, Шарлот не можеше да разбере.
— Не мога да го направя. Просто не мога. Ако не обичах Рупърт, щеше да бъде различно. Можех да приема брак с някой, когото не обичам, щом това е единственият ми избор. Но не е така. Не разбираш ли? Имам и друг избор и избирам любовта.