— Апчих!
— Небеса — извика Лидия, цялата загриженост. — Не изглежда добре, изобщо!
Шарлот искаше повече от всичко да удостои Лидия със саркастичен поглед, но не можеше да си го позволи пред такава широка публика, така че вместо това…
— А-а-апчих!
— Знам си, аз я карам да киха. — Рупърт обяви. — Трябва да съм аз. Тя започна, когато аз дойдох близо до нея.
— Ап-апчих!
— Видя ли? — добави Рупърт към никой конкретно. — Тя киха.
— Това — провлече нисък мъжки глас, който можеше да принадлежи само на Нед, — е трудно да се опровергае.
— Е, тя няма как да бъде мой партньор в лова на вещи — отбеляза Рупърт. — Вероятно ще убия девойчето.
— Апчи! — Шарлот направи тази малко по-мека, просто за разнообразие.
— Използвал ли си някакъв странен аромат? — попита Лидия Рупърт. — Или може би нов сапун?
— Нов аромат! — провъзгласи Рупърт със сияен поглед, сякаш току-що бе открил, да кажем, гравитацията. — Ползвам нов парфюм! Изпратен специално от Париж, разбира се.
— Париж? — попита Лидия очарована. — Не думай!
Шарлот се запита дали би могла да удари сестра си в ребрата без някой да забележи.
— Да! — продължаваше Рупърт, винаги доволен да има публика за дискусия над модата или хигиената. — Това е приказна комбинация от сандалово дърво и японско дърво.
— Не и японско дърво! — проплака Шарлот, стараейки се да се върнат към същината на проблема. — Японското дърво ме кара да кихам.
Тя се постара гласи й да звучи, така сякаш сълзите се стичат на вади от очите й. Които разбира се не се стичаха, тъй като до вчера дори не бе сигурна, какво точно представлява японското дърво.
Лидия погледна към Нед с навлажнени очи.
— О, милорд — примоли се тя, — трябва да си размените местата с Рупърт за лова на вещи. Не бихме могли да очакваме Шарлот да прекара целия следобед с него в неговата компания.
— Не — каза той, деликатно вадейки кърпичка от джоба си, прокарвайки я по челото си, — със сигурност не можем.
Шарлот кихна отново, мислено отправяйки кратка молитва за опрощение, която бе сигурна, че ще трябва да удължи доста до събота в църквата. Това, което Лидия знаеше, а и всички останали сестри знаеха бе, че никой не може да имитира по-добре кихавица от Шарлот. Момичетата на Тортнън винаги са се забавлявали с фалшивите кихавици на Шарлот. За щастие майка й никога не се досети, или сега щеше да наблюдава сцената с огромно подозрение, но тъй като мисис Тортнън бе заета с един или друг гост, тя просто потупа Шарлот по рамото и я посъветва да пийне малко вода.
— Значи сте съгласен? — попита Лидия Нед. — Трябва да се видим отново след лова, разбира се.
— Разбира се — промърмори той. — Ще бъда щастлив да си партнирам със сестра ви. Трудно бих могъл да откажа на дама в такава…
— Апчихуу!
— … беда.
Шарлот му отправи благодарна усмивка. Изглеждаше като правилното нещо, което трябва да направи в подобна ситуация.
— О, благодаря ви милорд! — избликна Лидия. — Тогава незабавно ще де махнем от тук. Трябва да отведа Рупърт далеч от присъствието на Шарлот незабавно.
— О, да — каза меко той, — трябва.
Лидия и Рупърт офейкаха, оставяйки Шарлот сама с Нед. Тя погледна към него сдържано. Той се бе облегнал на стената, с ръце кръстосани пред гърдите. Шарлот кихна отново, този път наистина, може би наистина бе алергична към Рупърт. Само един господ знаеше какъв аромат бе използвал и в какви количества, но още се носеше из въздуха.
Нед повдигна веждите си.
— Вероятно — предложи той, — малко свеж въздух ще ви се отрази добре.
— О, да! — с копнеж каза Шарлот. Ако бяха на вън щеше да има куп неща, към които да насочи вниманието си. Дървета, облаци, малки космати животни — всичко бе добро дошло, стига да не й се налага да гледа виконта в очите. Защото тя имаше неприятното подозрение, че той знаеше, че тя се преструва.
Тя каза на Лидия, че това няма да проработи. Нед Блайдън не беше лапнишаран. Той нямаше да бъде излъган от фалшиво насълзени очи и няколко фалшиви кихавици. Но Лидия бе настояла, че отчаяно се нужда от време насаме с Рупърт, за да планират бягството си и затова трябваше да си партнират заедно в лова на вещи.
Майка й за нещастие вече бе написала и определила листа с отборите и разбира се бе поставила Лидия с нейния годеник. След като Шарлот бе определена с Рупърт, Лидия предложи откачената схема Шарлот да се размени с нея чрез кихане. Но Шарлот и за миг не би си помислила, че това ще заблуди Нед и всъщност, след като веднъж бяха отвън, направиха няколко крачки и поеха глътка свеж въздух, той се усмихна леко и каза: