Къде беше Лидия?
Той се зачуди, след това вдигна рамене и реши, че няма особено значение. Вече бе говорил с нея по-рано, когато трябваше да изпълнят задължителния валс и това бе достатъчно. След това той я засичаше из стаята от време на време да говори с гостите. Може би сега бе някъде в стаята за почивка за дамите, поправяйки си някой подгъв, щипеща си бузите, или каквото там правеха жените, когато смятаха, че никой не ги гледа. Явно винаги го правеха по двойки, тъй като Шарлот също я нямаше и той би заложил три ягоди (което в контекста на вечерта изобщо не бе малка сума, всъщност), че тя бе завлечена някъде от Лидия. Защо това го дразнеше толкова, той не можеше да разбере.
— Нед!
Той изпъна рамене и залепи усмивка на лицето си, тогава реши, че не си заслужава усилията, това бе просто сестра му, проправяща си път след тълпата, дърпаща братовчедка им Ема зад себе си.
— Какво правиш тук сам? — попита Бел, веднъж щом достигна до него.
— Наслаждавам се на собствената си компания.
Той не бе предвидил отговора за обида, но явно Бел го прие така, защото се намръщи.
— Къде е Лидия?
— Нямам никаква идея — каза той честно. — Вероятно някъде с Шарлот.
— Шарлот?
— Сестрата.
— Знам коя е Шарлот — каза тя раздразнено. — Просто бях изненадана, че ти… — тя поклати глава.
Тогава Ема си проправи път към тях, първо корема.
— Ще ядеш ли тези ягоди? — попита тя.
— Заповядай. — Нед и подаде чинията.
Тя му благодари и си взе една ягодка.
— Гладна съм непрекъснато — заяви — Освен, разбира се, когато не съм.
Нед просто я зяпаше сякаш бе проговорила на древен гръцки, но Бел само кимна, сякаш разбираше перфектно, какво им казва Ема.
— Ще ти обясня — каза му тя, съжалявайки невежеството му. — Това е защото… — тя го потупа по ръката. — Скоро сам ще разбереш.
Нед се замисли за Лидия, бременна с неговото дете и това изглеждаше ужасно погрешно. Тогава лицето й се промени. Очите и бяха почти същите и вероятно носа, но определено не и устните… Нед се облегна отново на стената, внезапно почувствал се като болен. Лицето, на което принадлежеше бременното тяло бе на Шарлот и изобщо не изглеждаше погрешно.
— Трябва да вървя — изрече той.
— Толкова скоро? — Бел изписка. — Едва девет е.
— Утре ме чака голям ден — изръмжа той, това си беше истина.
— Е, предполагам, можеш да си го позволиш — каза сестра му. — Лидия също я няма, така че…
Той кимна. — Ако някой пита…
— Не се тревожи за нищо — увери го Бел. — Ще измисля отлично извинение.
Ема кимна в съгласие.
— О, и Нед — каза Бел с глас достатъчно мек, за да улови вниманието му. Той я погледна. — Съжалявам — каза тя тихо.
Това беше най-милото и най-ужасно нещо, което би могла да каже. Но той все пак й кимна, защото му бе сестра и я обичаше, независимо от всичко. След това се измъкна през френската врата към вътрешния двор, с намерението да се върне обратно в къщата през страничната врата, през която се надяваше да се добере безопасно до стаята си, без да се натъкне на някой желаещ да води разговор.
И тогава погледна надолу, все още държеше чинията с ягодите. Е, можеше да хапне още от няколкото хиляди паунда под формата на ягоди.
— Трябва да се върнеш обратно, Лидия!
Лидия разтърси енергично глава, докато пъхаше още един чифт обувки в пътническата чанта, без да си направи труда да погледне към Шарлот, докато отговаряше:
— Не мога. Нямам време.
— Предполага се, че ще се срещнеш с Рупърт в два — каза Шарлот. — Това значи, че имаш още пет часа.
Лидия погледна ужасено:
— Само толкова!
Шарлот погледна към чантите на Лидия, не че бяха малки, но едва ли щяха да са й необходими пет часа, за да ги напълни. Тя реши да опита друга тактика.
— Лидия, — започна тя, опитвайки се да звучи, колкото се може по-благоразумно, — това парти там долу е в твоя чест. Ще липсваш — и когато Лидия не направи нищо друго, освен да вземе два сервиза, съпоставяйки тежината им един спрямо друг, тя отново повтори. — Лидия! — Шарлот я повика, вероятно малко по-високо отколкото бе планирала. — Чуваш ли ме? Ще забележат, че те няма.
— Тогава ти отиди долу — вдигна рамене Лидия.
— Аз не съм булката — посочи Шарлот, заставайки пред сестра си.