— Лавандуловата или розовата? — погледна я Лидия, отново игнорирайки всичко останало.
— Лидия…
— Коя от двете?
Шарлот не бе сигурна защо, може би заради абсолютния фарс на момента, но тя действително погледна.
— Откъде имаш тези? — попита, мислейки за нейния собствен гардероб от само бяло бельо.
— От чеиза ми.
— За брака ти с виконта? — попита ужасена Шарлот.
— Разбира се — отговори Лидия, спирайки се на лавандулата и хвърляйки я в чантата.
— Лидия, това е извратено!
— Не, не е! — отговори Лидия, удостоявайки Шарлот с пълното си внимание, за пръв път, откакто бяха влезли в стаята. — Практично е. А ако ще се омъжвам за Рупърт, не мога да си позволя да не бъда.
Устните на Шарлот се разтвориха от изненада. До този момент тя не смяташе, че Лидия разбира какво ще е да се омъжи за човек без собствен доход какъвто бе Рупърт.
— Не съм толкова вятърничава, колкото си мислиш — каза Лидия, като така засрами Шарлот, защото това бе точно какво си мислеше тя.
Шарлот запази мълчание за момент, след това в меките й думи се съдържаше неизреченото извинение:
— Харесвам розовото.
— Така ли? — запита Лидия с усмивка. — Аз също. Ще взема и двете.
Шарлот преглътна от неудобство, докато гледаше как сестра й опакова.
— Трябва да се опиташ да се промъкнеш обратно на тържеството, поне за няколко минути — каза й.
— Вероятно си права. Ще отида, веднъж щом свърша тук — кимна Лидия.
Шарлот тръгна към вратата.
— Аз отивам долу. Ако някой пита за теб аз ще… — тя размаха ръце във въздуха, докато се опитваше да измисли, какво би казала. — Е, ще измисля нещо.
— Благодаря ти — каза Лидия.
Шарлот не каза повече, само кимна, чувствайки се твърде разтърсена от ситуацията, за да каже нещо повече. Тя затвори вратата тихо зад себе си, преди да тръгне надолу по стълбите за залата. Това не й допадаше. Смяташе, че бе достатъчно добра лъжкиня, когато се налагаше, но не й харесваше да го прави, още повече не й харесваше да го прави на виконта.
Щеше да бъде толкова по-лесно, ако не беше толкова мил. Мил. Някак си това я накара да се усмихне. Нямаше да му хареса да го наричат така. Енергичен, може би. Опасен, определено. Дори дяволски звучеше някак си приемливо. Но независимо дали виконта го харесваше или не, той беше мил и добър, и истински, и със сигурност не заслужаваща съдбата, която Лидия му бе подготвила.
Лидия и…
Шарлот спря на площадката и затвори очи, чакайки пристъпа на съвест да отмине. Не искаше да мисли за собственото си участие в предстоящото фиаско. Поне не още. Трябваше да се фокусира и концентрира, за да измъкне сестра си безопасно. Тогава ще може да отиде при виконта, да го намери и предупреди, за да не… Шарлот настръхна представяйки си сцената в църквата. Не можеше да позволи това да се случи. Нямаше да го позволи. Тя…
— Шарлот?
Тя отвори очи.
— Милорд! — изграчи тя, неспособна да повярва, че той стоеше точно пред нея. Не искаше да го вижда, докато всичко не свърши. Не бе сигурна, че съвестта й ще го понесе.
— Добре ли сте? — попита, разбивайки сърцето й с истинска загриженост в гласа.
— Аз съм чудесно — отвърна му, преглъщайки, докато успее да възпроизведе нещо като усмивка. — Просто малко… изнервена.
Устните му се извиха в суха усмивка.
— Трябва да пробваш как е от страната на младоженеца.
— Да — каза тя. — Сигурна съм, че е доста трудно. Искам да кажа… разбира се, че не е трудно, но… е.
Тя се зачуди, дали той някога бе чувал по-несмислено изречение.
— Сигурна съм, че въпреки всичко е трудно.
Той се вгледа в нея втренчено, достатъчно интензивно, за да я накара да се свие вътрешно.
— Нямаш си и на идея — повдигна малката чиния в ръката си. — Ягода?
Тя поклати глава, стомаха й бе твърде изнервен, за да може да понесе да го напълни.
— Къде отивате? — попита тя, най-вече за да наруши мълчанието.
— Горе. Лидия напусна и…
— Тя също е нервна — изстреля Шарлот. Дано не планираше да посети Лидия. Би било недопустимо, но дори и по-лошо, ако я хванеше, че опакова — отиде да полегне малко. Но ми обеща, че ще се върне съвсем скоро.
Той вдигна рамене.
— Та трябва да прави, каквото сметне за добре. Утре ни чака дълъг ден и ако иска да почива, нека почива.
Шарлот кимна, бавно издишайки, когато разбра, че той никога не бе планирал да посети Лидия.