Той не знаеше защо тези въпроси не го бяха занимавали до тази нощ, определено му се струваше, че е трябвало да го занимават. Определено, всеки чувствителен мъж би искал да знае за жена си повече от цвета на очите и косата й.
Докато седеше в мрака, обмисляйки какъв ще е живота му занапред, нямаше как да не признае, че точно това беше, което Бел се бе опитала да му каже през всички тези месеци.
Той въздъхна. Бел бе негова сестра и колкото и да не му се нравеше, трябваше да признае, че беше права.
Той не познаваше Лидия Торнтън. Не я познаваше и все пак щеше да се ожени за нея. Но, помисли си той с въздишка, докато очите му се спряха на купчинка подвързани с кожа книги, това не значеше непременно, че брака му ще бъде провал. Много двойки се обикваха след брака, нали? Ако не любов, то поне приятелство и разбирателство. Което си беше всичко, което можеше да си позволи и което целеше още от самото начало. И всичко, осъзна той, с което ще трябва да се научи да живее. Защото бе опознал Лидия малко по-добре през тази отминала седмица, достатъчно добре, за да знае, че никога нямаше да я обикне, не и по начина, по който мъж би трябвало да обича съпругата си.
А се бе появила и Шарлот.
Шарлот, която вероятно никога не бе погледнал втори път в Лондон. Шарлот, която го караше да се смее, с която можеше да си разказва глупави шегички и да не се чувства глупаво. И, напомни си той гневно, която щеше да бъде негова снаха след около седем часа.
Той погледна надолу към празната чаша в ръката си, чудейки се как се е изпразнила. Сериозно обмисляше възможността да я напълни отново, когато чу шум през вратата.
Интересно, помисли си той, всички би трябвало да са вече по леглата. Беше, той погледна часовника, почти два сутринта. Преди да се оттегли, чу Тортнънови да заявяват, че планират да преустановяват партито в единайсет, изявявайки желание гостите им да бъдат свежи и отпочинали за ранната съботна церемония.
Нед не бе затворил вратата напълно, така че се приближи към процепа и надникна. Нямаше изщракване на ключалки, или скърцане на врати, които да предупредят за неговото присъствие, така че той можеше да задоволи любопитството си и да разбере какво се готвеше.
— Шшшшшт!
Определено женско шъткане.
— Трябваше ли да слагаш толкова много багаж?
Той се вцепени, това звучеше като Шарлот. Бе прекарал с нея толкова време през последните няколко дни, че вероятно познаваше гласа й по-добре от този на Лидия. Какво по дяволите, правеше Шарлот посред нощ?
Нед внезапно се почувства като ударен в стомаха. Да не би да си имаше любовник? Със сигурност не би била толкова глупава.
— Не мога да тръгна със само една сутрешна рокля! — дойде още един женски глас. — Да не искаш да се обличам в дрипи?
Хммммм. Май познаваше гласа на Лидия по-добре, отколкото бе очаквал, защото това звучеше точно като нея. Ушите му се наостриха. Забрави за Шарлот — какви ги вършеше Лидия? Къде, по дяволите, си мислеше, че отива в нощта преди сватбата?
Приближи главата си по-близо до пролуката, доволен, че тази нощ имаше луна. Имаше достатъчно светлина влизаща през прозорците и той бе решил да не пали свещ, когато седна долу с питието си. Без светлина, директно идваща от библиотеката нямаше никакви индикации, че там има някой. Освен, ако Шарлот и Лидия специално не решаха да надникнат в библиотеката, те нямаше да го забележат, когато минаваха покрай нея.
Очите му бяха привикнали с тъмнината от дългото взиране и сега ги наблюдаваше как преминават, всяка носеща по една огромна чанта. Единствената светлина идваше от свещта, която Шарлот носеше в свободната си ръка. Лидия бе облечена повече от очевидно в пътнически костюм, а Шарлот носеше обикновена дневна рокля, чийто цвят не можеше да определи в тъмнината. Нито една от двете не бе облечена, така както човек би очаквал да види облечена една жена посред нощ.
— Сигурна ли си, че Рупърт ще те чака накрая на пътя? — прошепна Шарлот.
Нед не чу отговора на Лидия, не бе сигурен дали тя отговори или само кимна. Бученето в ушите му блокира всякакви звуци, всякакви мисли, освен една, която беше доста упорита.
Лидия го зарязваше. Промъкваше се посред нощ, броени часове преди, както бе планирано той да я посрещне в църквата.
Тя бягаше.
С този идиот Марчбанкс.
Той седеше там, обмисляйки брак, който дори не искаше, неговата прелестна булка е планирала да го измами през цялото време.