Искаше да крещи. Искаше да забие юмруци в стената. Искаше да…
Шарлот. Шарлот й помагаше.
Гневът му се удвои. Как може да му причинява това? По дяволите всичко, те бяха приятели! Приятели! Познаваше я от едва няколко дни, но затова време я опозна, наистина я опозна. Или поне така си мислеше. Явно не бе така лоялна и искрена, както си бе представял.
Шарлот. Тялото му се напрегна дори повече. Всеки мускул бе изпълнен с гняв. Мислеше я за по-добра от това. Би трябвало да се досеща какво му причинява като помагаше на Лидия. А, дали изобщо се бе замислила над това, през което ще премине той на следващата сутри, чакащ пред олтара булка, която никога няма да се появи.
Двете жени се придвижваха бавно, клатейки се от големите куфари. Лидия влачеше своя, явно не силна колкото Шарлот, защото тя бе успяла да вдигне своя на цели два инча от земята. Нед чакаше да приближат, челюстта му проскърца за секунда и тогава, тъкмо когато те достигнаха до прага той пристъпи напред.
— Отивате ли някъде? — попита той, удивен от презрителния и провлечен глас, който излезе от него, беше убеден, че думите му ще звучат по-скоро като ръмжене.
Лидия подскочи крачка назад, а Шарлот нададе лек писък, чийто тенор се промени, когато изпусна чантата и тя падна на крака й. Подпря се с рамо на рамката на вратата с кръстосани ръце, наясно, че трябва да държи емоциите си в много стегната хватка. Една малка искра и щеше да избухне.
— Малко е късничко да сте будни, не мислите ли? — попита, запазвайки гласа си мек. — Мисля, че минава два — промърмори. — Човек би си помислил, че досега отдавна ще сте в своите нощници.
— Не е каквото изглежда — изтърси Шарлот.
Той погледна към Лидия, за да разбере, дали вече бе в състояние да говори, но тя изглеждаше ужасена и неспособна на членоразделна реч.
Чудесно.
Той се обърна към Шарлот, която явно бе по-достойния опонент.
— Това е интересно — каза той. — Защото не съм сигурен, като какво изглежда. Може би михте могли да ме осветлите?
Шарлот преглътна и стисна ръцете си една в друга.
— Е — каза тя, очевидно печелеща време. — Ами…
— Ако бях достатъчно глупав, — промълви той — бих могъл да си помисля, че моята възлюбена булка бяга в нощта преди нашия брак. Но тогава си казах, разбира се, че не е така. Момичетата на Тортнън не биха били толкова глупави, че да предприемат подобен ход.
Направи го. Затвори им устите. Шарлот мигаше ожесточено и той почти виждаше как бързо работи умът й, за да измисли нещо, но не успяваше. Лидия просто изглеждаше, като че да бе се взирала в слънцето твърде дълго.
— Така че — продължи той, — след като очевидно ти не бягаш, а ти — обърна се към Шарлот и я порази с враждебен поглед, — не й помагаш, може би бихте могли да кажете, какво точно правите.
Лидия погледна към Шарлот, очите и щяха да изскочат. Шарлот преглътна няколко пъти, преди да каже:
— Ами, всъщност аз…
Той я наблюдаваше.
Тя вдигна поглед към него. Неговият не се отклони и за миг.
— Аз… аз…
Очите им продължаваха да са приковани един в друг.
— Тя бяга — прошепна накрая и погледа и се заби в пода.
— Шарлот! — възкликна Лидия, гласът й прониза тишината на нощта. Тя се обърна към сестра си с изражение на раздразнение и неверие. — Как можа?
— О, за бога, Лидия — отвърна Шарлот — той очевидно вече знае.
— Може би той…
— Колко глупав мислиш, че съм? — попита я Нед. — Мили боже, познаваш ли много мъже, които няма да разберат… — той размаха ръката си във въздух — … това?
— Казах ти, че няма да проработи — каза Шарлот на сестра си, гласът й бе настойчив и изпълнен с горчивина. — Казах ти, че не е правилно. Казах ти, че няма да ти се размине.
Лидия се обърна към Нед:
— Ще ме набиеш ли?
Той я погледна шокиран. Е, по дяволите. Сега тя успя да му запуши устата.
— Ще го направиш ли? — повтори тя.
— Разбира се, че не, — изстреля той, — макар че можеш да бъдеш сигурна, че ако някога бих ударил жена, ти ще си първата, за която ще се сетя.
Шарлот грабна ръката на Лидия и понечи да я издърпа обратно по стълбите.
— Връщаме се обратно — каза тя задъхано, очите й срещнаха неговите за една безкрайна секунда. — Тя съжалява. Аз съжалявам. И двете съжаляваме.
— И мислиш, че това е достатъчно? — заяви той.
Тя преглътна конвулсивно, а кожата и изглеждаше доста бледа, дори и под блещукащата свещ.