— Ще се приготвим за сватбата — каза тя, влачейки и двете пътни чанти. — Ще направя всичко, за да е в църквата на време. Може да ми вярваш.
Това беше. Може да ми вярваш. Как смееше дори да си помисли тези думи?
— Не бързайте толкова — отсече той, спирайки техния бавен прогрес.
Шарлот се огледа наоколо. Очите й светеха от отчаяние.
— Какво искаш? — проплака тя. — Казах, че ще бъде в църквата на време. Никой друг не знае какво се е случило тази вечер, така че няма да бъдете посрамен от действията на Лидия.
— Много щедро от ваша страна — каза той. — Но в светлината на скорошните събития брака с Лидия не ми се струва никак примамлив.
Устата на Лидия се отвори широко от обидата и той трябваше да погледне встрани, толкова отвратен бе от реакцията й. Какво очакваше тя? Затова погледна към Шарлот, тя изглеждаше зашеметяващо на светлината на свещта, косите й хващаха ръждивата червенина на пламъците.
— Какво искате? — прошепна тя, устните й трепереха, когато изричаше въпроса.
Изглеждаше по същия начин, по който изглеждаше на стълбищната площадка, устните й бяха леко разтворени, очите й изглеждаха сребърни на светлината на свещта. Той искаше да танцува с нея.
И сега, когато всичко се бе променило, когато Лидия бе с единия крак на прага, той най-накрая можеше да признае, че иска повече. Умът му се напълни с мисли, порочни и съблазнителни и нещо, което не можеше да определи съвсем.
Погледна направо към Шарлот, директно към тези магически сиви очи и каза:
— Искам теб.
За момент никой не продума. Никой дори не дишаше. Тогава накрая Шарлот се окопити.
— Вие сте луд.
Но виконта просто грабна двете чанти на Лидия и ги вдигна във въздуха, сякаш бяха пълни с перца.
— Къде отивате с тях — изписка Лидия (тихо, ако такова нещо бе възможно, което явно беше, защото никой не се появи тичайки надолу по стълбите, за да види какво става).
Той застана на входната врата и ги изхвърли навън.
— Изчезни от тук!
Очите на Лидия изскочиха.
— Пускаш ме да вървя?
Отговорът му бе нетърпеливо изсумтяване, обръщайки се към нея я хвана грубо за ръката и започна да я дърпа към изхода.
— Наистина ли си мислиш, че ще искам да се оженя за теб след това? — изсъска той, гласът му бавно добиваше височина. — А сега, изчезвай!
— Но трябва да вървя четвърт миля преди да стигна до Рупърт — запротестира Лидия, главата й се въртеше като откачена между сестра й и Нед. — Предполагаше се, че Шарлот ще ми помогне с чантите.
Шарлот гледаше с ужас как Нед се обръща към сестра и с най-неприязненото изражение, което бе виждала.
— Ти си голямо момиче — каза й. — Все ще измислиш нещо.
— Ама не мога…
— В името на бога, жено — избухна той, — накарай Марчбанкс да се върне за тях! Ако те иска достатъчно, ще носи проклетите ти чанти!
И докато Шарлот гледаше с отворена уста, той избута Лидия навън и тресна вратата пред лицето й.
— Лидия… — успя да изцвърчи тя, преди той да се обърне към нея.
— Ти — каза й.
Беше само една дума, но всичко, за което тя можеше да мисли бе: Благодаря ти боже, че не бяха повече! Но…
— Почакай! — проплака тя. — Трябва да кажа сбогом на сестра си.
— Ще правиш, каквото ти кажа, че можеш…
Тя мина покрай него и тръгна към вратата.
— Трябва да й кажа сбогом — повтори тя, гласът й трепереше. — Не знам кога ще мога да я видя отново.
— Моля се, да не е скоро — промърмори той.
— Моля те! — примоли се — Трябва да…
Той я хвана през талията, но почти веднага охлаби хватката.
— О, за бога… добре — промърмори. — Върви! Имаш трийсет секунди.
Шарлот не се осмели да оспорва. Той беше ощетената страна в тази ситуация и колкото и да го мразеше ядосан, тя бе убедена, че той има право да е ядосан. Но какво по дяволите имаше предвид, когато каза, че иска нея? Достатъчно. Не можеше да мисли за това сега. Не и когато сестра й бягаше сама през нощта.
Не и когато спомена за лицето му я караше да трепери. Тези толкова сини очи, толкова наситени и той каза: „Искам теб.“
— Лидия! — повика Шарлот отчаяно. Тя отвори вратата и побягна навън, сякаш обувките й горяха, а в интерес на истината не бе толкова сигурна, че не горят.
— Лидия! — повика отново — Лидия!
Лидия си седеше под едно дърво и плачеше.