— Милорд — каза тя накрая, умирайки от желание да разбие тишината.
Това изглежда му запали фитила.
— Имаш ли някаква представа, какво направи? — заяви той, но гласът му беше мек и това някак си бе по-страшно от всеки вик.
Шарлот не отговори веднага, не й се вярваше, че той действително очакваше отговор и се оказа права, защото три секунди по-късно той продължи с:
— Планираше ли все пак да облечеш костюма си на шаферка утре? Седяща отпред, докато аз стоя и чакам Лидия, която никога нямаше да се появи?
Тя отстъпи пред изражението на лицето му. Той изглеждаше гневен, но също… наранен. И със сигурност се опитваше усилено да го скрие.
— Щях да ви кажа — прошепна тя. — Кълна се в гроба на…
— О, спести ми мелодрамата! — прекъсна я той, обхождайки стаята с такава стаена енергия, че Шарлот очакваше стените да започнат да се отдръпват.
— Щях да ви кажа — натърти Шарлот. — Веднага след като видех, че Лидия е в безопасност, щях да ви намеря и да ви кажа.
Очите му просветнаха.
— Щеше да дойдеш в стаята ми? — попита я.
— Ами… — тя запецна. — Вие всъщност бяхте тук, в библиотеката.
— Но ти не знаеше това.
— Не — призна тя — но… — тя преглътна останалите думи.
Той съкрати разстоянието между тях за по малко от секунда и сега и двете му ръце бяха поставени на дръжките на стола й. Лицето му бе много близо.
— Щеше да дойдеш в стаята ми — повтори той. — Колко интересно щеше да бъде това.
Шарлот не каза нищо.
— Щеше ли да ме събудиш? — прошепна той. — Нежно, докосвайки веждите ми?
Той погледна към ръцете й. Те трепереха.
— Или може би — продължи той, приближавайки се още по-близо, докато тя вече можеше да почувства дъха му на устните си — щеше да ме събудиш с целувка.
— Спри! — каза тя с приглушен глас. — Вие не сте такъв.
Той рязко се отдръпна назад.
— Не сте в позицията си да съдите характерите на други хора, мис Тортнън.
— Направих, какво смятах за правилно — каза тя, седейки изправена на стола.
— Смятала си това за правилно? — попита Нед влагайки отвращение във всяка сричка.
— Може би не правилно — призна тя. — Но беше най-доброто решение.
— Най-доброто — повтори той, почти изплювайки думите. — Наричаш най-доброто това да унижиш един мъж пред стотици хора? Най-доброто ли е да се прокрадваш в нощта, вместо да посрещнеш…
— Какво искате от мен да направя — запита го.
Нед запази мълчание за доста време, опитвайки се да си възвърне самоконтрола над емоциите си, отиде до прозореца и се подпря тежко на перваза.
— Няма нищо на този свят — каза й, — което да уважавам повече от лоялността.
— Нито пък аз — каза Шарлот.
Пръстите му сграбчиха дървото, толкова силно, че кокалчетата му побеляха.
— Нима? — попита я, без да може да се довери на себе си дори да се обърне, за да я погледне. — Тогава, как би обяснила това.
— Не разбирам, какво имате предвид — дойде гласът и зад него.
— Ти ме предаде.
Мълчание. И след това:
— Извинете, не разбрах.
Той прелетя толкова бързо, че тя се намери залепена за облегалката на стола.
— Ти ме предаде. Как можа да направиш такова нещо.
— Помагах на сестра си!
Думите й завибрираха в стените и за момент той не можеше дори да се помръдне. Тя помагаше на сестра си. Разбира се, помисли си той почти безстрастно. Защо бе очаквал от нея да направи нещо друго? Веднъж самия той бе яздил като дявол от Оксфорд до Лондон, за да предотврати неговата сестра да се омъжи за неподходящия човек. Той от всички хора би трябвало да разбира лоялността към най-близките.
— Съжалявам за това, което ти причинихме — продължи Шарлот, гласът й звучеше меко и почти овладяно в тъмнината. — Но Лидия ми е сестра. Искам да бъде щастлива.
Защо си бе помислил, че Шарлот трябва да е лоялна първо на него? Защо изобщо бе повярвал, че тя ще избере тяхното приятелство пред кръвната връзка със сестра си?
— Щях да ти кажа — продължаваше тя и той я чу как се изравя на краката си. — Никога нямаше да позволя да чакаш в недоумение в църквата. Но… но…
— Но какво? — попита я със суров и прегракнал глас. Обърна се към нея. Не знаеше защо изведнъж това да види лицето й бе толкова важно, беше почти като магнит, който го привличаше и тоя трябваше да види в очите й, да знае какво е в сърцето й, какво е в душата й.