Той вдигна рамене.
— Познавам те доста по-добре, отколкото познавах сестра ти, а бях готов да се ожена за нея.
— Но искаше ли го — прошепна тя.
Той пристъпи по-близо и хвана ръката й.
— Не и наполовина, колкото искам теб — промърмори.
Устните й се разтвориха, но нито една думичка не излезе от тях, само лека струйка въздух, когато се захласна. Той я придърпваше по-близо… по-близо… и тогава ръцете му се увиха около талията й и тя можеше да го почувства срещу себе си, по цялата му тръпнеща дължина.
— Нед — някак си успя да прошепне тя, но той постави пръст на устните й с:
— Шшшшт! — последвано от: — Копнеех да направя това от дни.
Устните му намериха нейните и ако той все още чувстваше някакъв гняв към нея, той не беше там в целувката. Той беше мек и сладко нежен, устните му се допираха до нейните с меко потриване. И все пак ги усещаше чак до петите.
— Била ли си целувана преди? — прошепна той.
Тя поклати глава в отрицание. Усмивката му беше много удовлетворена и много, много мъжка.
— Добре — каза той, преди да спусне устните си отново към нея.
Освен, че това бе целувка на обсебване, на желание и нужда, устните му я белязваха гладно, докато ръцете му се притискаха към гърба й, дърпайки я към него. Шарлот потъваше в него изцяло, оставяйки се на неговото тяло, търсейки с ръце, докато те не се спряха на силните му гръбни мускули, които можеше да усети през финия лен. Това, осъзна тя, някъде в мъглявината на нейния ум, бе желание. Това беше желание и Лидия бе проклета глупачка.
Лидия!
Мили боже! Какво правеше! Шарлот се откъсна от ръцете му.
— Не можем да правим това — рязко отвърна.
Очите на Нед бяха все още замечтани, а дишането му накъсано, но все пак успя да каже овладяно:
— Защо не?
— Сгоден си за сестра ми!
Той изви една вежда при това обяснение.
— Добре де — тя се поправи, — предполагам, вече не си сгоден за нея.
— Трудничко е да си сгоден за омъжена жена.
— Така е — преглътна тя. — Разбира се, тя все още не е омъжена.
Той се втренчи в нея с една извита вежда. Това беше, помисли си нещастно Шарлот, много по-ефективно от хиляди думи.
— Разбира се — промърмори тя, — вече би могла да се счита за омъжена.
— Шарлот.
— И наистина е твърде много да се очаква…
— Шарлот — каза той отново с по-висок тон.
— Да й бъдеш верен при подобен случай…
— Шарлот!
Тя си затвори устата. Очите му я гледаха толкова настоятелно, че тя не можеше да отмести поглед, дори и петима красиви мъжаги да танцуваха голи пред прозореца.
— Има три неща, които трябва да знаеш тази вечер — каза той. — Първо, аз съм сам с теб и е посред нощ. Второ, утре сутринта ще се оженя за теб.
— Не съм сигурна…
— Аз съм.
— Аз не съм — измънка тя, в жалък опит последната дума да е нейната.
Той се облегна назад с вълча усмивка.
— И трето, прекарах последните дни преследван от чувство за вина, защото, когато отивах в леглото си нощем аз никога, никога, нито веднъж не съм мислил за Лидия.
— Не? — прошепна тя.
Той поклати глава.
— Не Лидия.
Устните й се разделиха от само себе си, а тя не можеше да свали очи от него, докато той се навеждаше по-близо, а дъхът му докосна ухото й, прошепвайки:
— Само ти.
Сърцето й беше истински предател, защото определено потъна.
— Всички мои сънища. Само ти.
— Наистина ли? — издиша тя.
Ръцете му обхванаха дупето й и тя се озова притисната към него доста интимно.
— О, да — каза той, притискайки я още повече. — И както виждаш — устните му захапаха нежно нейните, — всичко се подрежда доста добре, защото — езикът му проследи очертанията на устните й, — не се сещам за нито една причина, поради която да не мога да целуна жената, за която ще се оженя след по-малко от десет часа, особено ако съм достатъчно късметлия да се окажа насаме с нея — той вдиша страстно срещу нея, — посред нощ.
Целуна я отново, езикът му се плъзна между устните й с ясното намерение да я съблазни.
— Особено — промълви, думите му облъхваха кожата й, — когато съм мечтал за това дни наред.
Нед докосна бузите й с ръцете си, държейки лицето й с обожание, докато се отдръпваше назад, за да се взре в очите й.
— Мисля, — каза меко, — че трябва да бъдеш моя.