Тя посочи към вратата.
— Мисля, че е време да се оттегля.
— Разбира се — каза той с иронично извити устни. — Не бихме искали да ни спипат заедно посред нощ. Ще има приказки.
Тя се усмихна по очарователен начин. Сякаш иначе нямаше да има приказки. Техният брак със сигурност щеше да е най-обсъжданата тема месеци наред.
— Тръгвай — каза и нежно. — Поспи малко.
Тя му отправи поглед, който казваше, че дори не би могла да се надява да задреме, след това се изниза през вратата.
Той остана втренчен в отворената врата за няколко секунди, докато тя изчезна, после прошепна:
— Сънувай ме.
За щастие на Шарлот, баща й бе ранна птица, така че когато на следващата сутрин тя влезе в малката стая за закуска петнадесет минути преди осем, той както обикновено бе там, с чиния пълна с шунка и яйца.
— Добро утро, Шарлот — избоботи той. — Чудесен ден за сватба, не мислиш ли?
— Ами, да — каза тя, опитвайки с да се усмихне без особен успех.
— Умно от твоя страна да дойдеш тук, за да закусиш. Майка ти събра всички останали в голямата стая, не че има много желаещи да станат толкова рано.
— Всъщност, чух гласове, докато минавах покрай стаята — каза тя, без изобщо да знае, защо реши да го осведоми.
— Хммммм — изсумтя той разсеяно. — Сякаш човек може да се наслади на хубавата закуска насред цялата тази суматоха.
— Татко, — каза тя стегнато, — трябва да ти кажа нещо.
Той я погледна с повдигнати вежди.
— Или, май е най-добре да ти покажа това — тя извади бележката, която Лидия бе написала за родителите им, в която обясняваше какво е сторила. След като му я подаде, Шарлот благоразумно направи няколко крачки назад, бе сигурна, че веднъж щом баща и прочете бележката викът му ще бъде смъртоносен. Но когато очите му спряха да се плъзгат по редовете, единственото, което е направи бе да прошепне тихо:
— Ти знаеше ли за това?
Повече от всичко на Шарлот й се искаше да излъже, но не можеше и кимна. Господин Тортнън не помръдна няколко секунди, единственото доказателство за гнева му бяха побелелите кокалчета на ръцете, докато се бе вкопчил в масата.
— Виконтът е в библиотеката — каза тя, преглъщайки конвулсивно. Мълчанието на баща й я плашеше много повече от виковете му. — Мисля, че би искал да говори с теб.
Той я погледна.
— Той знае ли какво е направила?
Шарлот кимна.
И тогава баща й произнесе много думи, които тя не си бе представяла, че ще излязат от устата му някога, включително няколко, за чието съществуване не бе и подозирала.
— Ние сме съсипани — просъска той, веднъж щом спря с ругатните. — Съсипани. И трябва да благодарим на теб и сестра ти за това.
— Вероятно, ако просто се срещнеш с виконта — нещастно предложи Шарлот. Тя никога не бе била близка с баща си, но как само жадуваше за одобрението му.
Мистър Тортнън стана рязко и хвърли салфетката си долу. Шарлот се отдръпна от пътя му, а след това тръгна след него, запазвайки почтително разстояние. Но когато стигнаха библиотеката, той се обърна към нея, а гневът му прозираше във всяка дума.
— Какво си мислиш, че правиш тук? Вече стори достатъчно. Прибирай се в стаята си и не я напускай, докато аз не ти разреша.
— Мисля — дойде дълбок глас, — че тя трябва да остане.
Шарлот погледна нагоре. Нед взимаше последните стъпала, изглеждайки великолепно мъжествен в сватбения си костюм.
Баща и я сръчка в ребрата и просъска:
— Мисля, че ми каза, че той вече знае?
— Знае.
— Тогава, какво, по дяволите прави облечен така?
Шарлот бе спасена от това да отговори от приближаването на Нед.
— Хю — каза той, кимвайки към господин Тортнън.
— Милорд — отвърна баща й, изненадвайки я. Тя си мислеше, че той се обръща към Нед с малкото му име, но явно нервите му го принуждаваха тази сутрин да покаже повече респект.
Нед посочи с глава към библиотеката.
— Ще влезем ли?
Господин Тортнън тръгна към библиотеката, но Нед го спря внимателно.
— Първо Шарлот.
Шарлот можеше да каже, че баща й умира от любопитство, но се сдържаше, вместо това отстъпи и й направи път. Докато минаваше покрай Нед той се наведе и промърмори:
— Интересен избор на рокля.
Шарлот почувства, че се изчервява. Тя бе облякла своя обикновена дневна рокля, не сватбената на Лидия, както той я бе инструктирал. Момент по-късно тримата бяха в библиотеката с врата здраво затворена зад тях.