— Милорд, — започна мистър Тортнън, — искам да ви уверя, че си нямах ни най-малка представа…
— Достатъчно — прекъсна го Нед, застанал в средата на стаята, със забележително самообладание. — Нямам никакво желание да обсъждам Лидия или пък бягството й с Марчбанкс.
Мистър Тортнън преглътна насила. Адамовата му ябълка скачаше нагоре-надолу из месестия му врат.
— Така ли?
— Естествено, бях ядосан от предателството на дъщеря ви.
Коя дъщеря, мислеше си Шарлот. Снощи изглеждаше доста по-ядосан на нея, отколкото на Лидия.
— Но, няма да е трудно да оправим нещата.
— Всичко, милорд, — увери го мистър Тортнън. — Всичко, което поискате. Стига да е по силите ми.
— Чудесно — меко каза Нед. — Тогава ще взема нея — той посочи Шарлот. — Вместо Лидия.
Мистър Тортнън не можеше да направи нищо друго, освен да мига.
— Шарлот? — попита накрая.
— Всъщност, не се съмнявам, че тя ще е далеч по-добра съпруга, отколкото Лидия някога би могла да бъде.
Мистър Тортнън извърна глава на няколко пъти към дъщеря си и доскорошния годеник на другата му дъщеря, след което отново попита:
— Шарлот?
— Да.
И това бе достатъчно, за да го убеди.
— Тя е ваша — каза бързо той. — Стига да я искате.
— Татко! — проплака Шарлот. Той говореше за нея, сякаш не бе нищо повече от чувал с брашно.
— Тази сутрин е добър избор — каза Нед. — Издействах специален лиценз, а всичко вече е аранжирано за сватба.
— Чудесно! Чудесно! — повтаряше мистър Тортнън. Облекчението струеше от всяко негово движение. — Нямам никакви възражения… и… а… уговорката остава същата?
Изражението на Нед се вкамени, когато погледна алчното изражение на мистър Тортнън, но всичко, което каза бе:
— Разбира се.
Този път мистър Тортнън, дори не се постара да скрие облекчението си.
— Добре, добре. Аз… — той се спря, обръщайки се към Шарлот. — Какво чакаш момиче? Трябва да се приготвиш!
— Татко аз…
— Нито дума повече от теб! — сопна й се. — Приключих с теб!
— Може би ще счетете за необходимо да говорите на бъдещата ми съпруга по-учтиво — намеси се Нед, гласът му бе смъртоносно тих.
Мистър Тортнън се обърна към него премигвайки шокирано.
— Разбира се, разбира се — побърза да каже. — Тя вече е ваша. Както кажете.
— Мисля — каза Нед, — че това, което искам, е един момент насаме.
— Разбира се — съгласи се мистър Тортнън, сграбчвайки Шарлот за китката. — Ела с мен! Виконтът иска да е сам.
— Сам с Шарлот — поясни Нед.
Мистър Тортнън погледна към Шарлот, после към Нед, после пак към Шарлот.
— Не мисля, че това е мъдра идея.
Веждата на Нед почти подскочи.
— Много не-мъдри идеи имаше напоследък, не мислите ли? Тази, смятам аз, е една от най-безобидните от много други.
— Разбира се, разбира се — избоботи мистър Тортнън и напусна стаята.
Нед бе наблюдавал бъдещата си булка, докато баща й решаваше съдбата й. Тя се чувстваше безпомощна, той можеше да види това изписано на лицето й. И също така манипулирана. Но, той отказваше да се чувства виновен за това. Знаеше в сърцето си, във всяка кост от тялото си, че да се ожени за Шарлот Тортнън бе най-правилното нещо, което някога би направил. Съжаляваше, че трябваше да бъде толкова надменен, за да постигне целта си, но и Шарлот не бе съвсем невинна при така стеклите се обстоятелства, нали?
Той пристъпи напред и докосна страните й.
— Съжалявам, ако ти се струва, че всичко става твърде бързо — каза й меко той.
Тя не отговори.
— Мога да те уверя…
— Той дори не ме попита — каза тя, гласът й се пречупи.
Нед прокара пръстите си под брадичката й и вдигна лицето и към неговото. Той зададе въпроса си с очи.
— Баща ми — отвърна му тя. — Дори веднъж не ме попита, какво искам аз. Беше все едно изобщо ме няма.
Нед я наблюдаваше, наблюдаваше я как се старае да остане силна и да не показва емоция. Той виждаше куража и силата на характера й и изведнъж желанието да направи това по правилния начин го обзе.
Шарлот Тортнън можеше и да получава прибързана сватба, която бе планирана за сестра й, но за бога, щеше да получи предложение, което си беше само нейно.