Той застана на едно коляно.
— Милорд? — изписка тя.
— Шарлот, — каза й, гласът му бе препълнен с емоция и нужда. — Смирено те моля за ръката ти.
— Смирено? — повтори тя със съмнение.
Той взе ръката и я прокара нежно покрай устните си.
— Ако не кажеш да — каза й, — аз ще трябва да изживея дните си, копнеейки за теб, за по-добър живот, за теб като съпруга, без да искам друга.
— Ти римуваш — отбеляза тя, смеейки се нервно.
— Не нарочно, уверявам те.
Тогава тя се усмихна. Истинска усмивка. Не това широко, сияещо ухилване, което бе белязало неговото пропадане, когато я видя за пръв път. Нещо по-меко, свенливо. Но не по-малко истинско.
И докато я гледаше и не можеше да откъсне очи от нея, всичко стана повече от ясно. Той я обичаше.
Той обичаше тази жена и бог да му е на помощ, не би могъл да живее без нея.
— Омъжи се за мен — каза и не можеше да скрие нетърпението и нуждата си.
Очите и, които бяха съсредоточени някъде зад него, сега го погледнаха.
— Омъжи се за мен! — повтори той.
— Да — прошепна тя. — Да.
Глава седма
Два часа по-късно Шарлот бе виконтеса. Шест часа след това тя се качи в каретата и каза сбогом на целия си доскорошен живот, какъвто го познаваше.
Нед я отвеждаше в Мидълууд, неговата малка собственост, която се намираше на петнадесет мили от нейния собствен дом. Той не искаше да прекара сватбената си нощ в Тортнън Хал. Както обясни, намеренията му изискваха повече уединение. Сватбата за Шарлот бе като в мъгла. Тя все още бе в шок, напълно вцепенена от романтичното предложение на Нед, та не можеше да се съсредоточи над нищо друго, освен да се увери, че в правилния момент ще каже да.
Един ден, бе убедена тя, щеше да чуе всички слухове, които се носеха сред гостите, които бяха очаквали друга булка да извърви пътеката до олтара, но поне днес тя не чу и един шепот.
Шарлот и Нед не си казаха почти нищо през време на пътуването, но това бе някак си странно успокояващо. Имаше нещо в присъствието му, което я караше да се чувства удобно и спокойно.
Искаше той да е наблизо, дори и да не говореха, беше хубаво да знае, че той е до нея. Бе забавно, как подобно чувство можеше да пусне корено толкова на дълбоко за толкова кратко време.
Когато пристигнаха, както тя предполагаше в един от многото им домове, Нед взе ръката й.
— Нервна ли си? — попита я.
— Разбира се — отвърна тя, без да се замисли.
Той се засмя, богат, топъл звук, който се разнесе извън каретата, докато един лакей отваряше вратата. Той скочи от каретата и се протегна, за да й помогне да слезе.
— Каква благословия е да се ожениш за честна жена — промърмори, докосвайки с устни ухото й.
Шарлот преглътна, опитвайки се да не обръща внимание на топлината, която се разля навсякъде по тялото й.
— Гладна ли си? — попита Нед, докато я въвеждаше вътре.
Тя поклати глава. Беше й невъзможно да мисли за храна.
— Добре — одобрително каза той. — Аз също.
Шарлот се огледа наоколо, когато влязоха в къщата. Не бе потресаващо голяма, но бе елегантна и комфортна.
— Идваш ли тук често? — попита тя.
— В Мидълууд?
Тя кимна.
— По-често съм в Лондон — призна той. — Но можем да прекарваме повече време тук, ако искаш да си по-близо до семейството си.
— Бих искала — избъбри тя, после прехапа долната си устна и добави. — Ако и ти искаш.
Той я поведе нагоре по стълбите.
— Какво се случи с твърдоглавката, за която се ожених? Шарлот Тортнън, която познавам не би искала моето разрешение, за каквото и да е.
— Сега съм Шарлот Блайдън — каза тя. — И вече ти казах, нервна съм.
Те изкачиха стълбите и той я поведе към една от стаите.
— Няма защо да бъдеш нервна — увери я той.
— Няма ли?
— Добре де, съвсем малко — призна той.
— Съвсем малко? — попита тя със съмнение.
— Добре. Има защо да си нервна. Ще ти покажа неща — той я поведе към една отворена врата и затвори вратата зад тях, — които ще бъдат съвсем, съвсем нови за теб.
Шарлот преглътна. В целия този хаос през деня майка й бе забравила да проведе разговора майка — дъщеря. Тя бе селско момиче и знаеше малко за това, което се случва между мъжа и жената, но някак си това изобщо не я успокояваше, докато съпругът й стоеше точно пред нея, определено поглъщащ я с очи.