— Колко пъти си била целувана? — попита той, сваляйки сакото си.
Тя премигна, изненадана от въпроса.
— Веднъж — отговори.
— От мен, предполагам? — попита меко.
Тя кимна.
— Чудесно — каза той и едва тогава тя осъзна, че той сваляше ръкавелите си.
Наблюдаваше как пръстите му се насочват към копчетата на ризата му, устните й бяха пресъхнали, когато го попита:
— Колко пъти си бил целуван?
Устните му се извиха.
— Веднъж.
Очите и се взряха в лицето му.
— Веднъж, когато те целунах — каза той дрезгаво. — Осъзнах, че всички други не се броят.
Сякаш мълния удари в стаята. Въздухът се наелектризира и Шарлот вече не бе уверена, че може да стои права.
— Но, вярвам — промълви той, скъсявайки разстоянието между тях и поднесе и двете й ръце към устните си, — че няма да остана само с една целувка до края на дните си.
Шарлот успя да поклати глава в изумление.
— Как се случи всичко това? — прошепна тя.
Той я погледна любопитно.
— Как се случи, какво?
— Това — каза, сякаш едно просто местоимение, би могло да обясни всичко. — Ти. Аз. Ти — мой съпруг.
— Аз знам — усмихна се той.
— Искам да знаеш нещо — думите се изтърколиха от устата й.
Той изглежда се забавляваше от нейната искреност.
— Каквото кажеш — каза тихо.
— Мислих много над това — започна тя, наясно, че моментът беше много важен. Бракът й бе внезапен, но щеше да се крепи на честността и тя трябваше да му каже какво беше в сърцето й. — Когато ме помоли да заема мястото на Лидия…
— Не го казвай по този начин — прекъсна я, гласът му беше нисък, но настоятелен.
— Какво имаш предвид?
Сините му очи се фокусираха върху нея с изпепеляващ огън.
— Не искам никога да се чувстваш, сякаш си заела мястото на някой друг. Ти си ми съпруга. Ти, Шарлот. Ти си моят първи избор, моят единствен избор.
Ръцете му здраво стиснаха нейните, а гласът му стана дори още по-настойчив.
— Благодаря на бога за дена, в който Лидия реши, че има нужда от повече поезия в живота си.
Шарлот отвори устни от изненада. Думите му я накараха да се почувства не само обичана, но и обгрижена.
— Искам да знаеш — каза тя отново, страхувайки се, че ако се фокусира твърде много над думите му, ще се разтопи в прегръдката му и ще забрави да каже, каквото възнамеряваше. — Искам да знаеш, че аз знам с всяка частица на сърцето си, че днес направих правилното решение като се омъжих за теб. Не знам как така го знам и не мисля, че има разумно обяснение, а няма нищо, което да ценя повече от разума, но… но…
Той я придърпа към себе си.
— Аз знам — каза й, думите му потънаха в косите й. — Аз знам.
— Мисля, че май те обичам — прошепна тя в ризата му, това бе единственият начин да събере достатъчно кураж, за да го каже, когато не го гледаше в лицето.
Той замръзна.
— Какво каза?
— Съжалявам — каза му, чувствайки как рамената и увисват заради реакцията му. — Не трябваше да го казвам. Не още.
Ръцете му обхванаха страните му и я накараха да вдигне глава, докато нямаше друг избор, но да го погледне в очите.
— Какво каза? — повтори.
— Мисля, че те обичам — прошепна тя. — Не съм сигурна, тъй като не съм обичала някой досега, така че не съм запозната с чувството, но…
— Аз съм сигурен — гласът му бе прегракнал и нестабилен. — Аз съм сигурен. Обичам те Шарлот. Обичам те и не знам какво щях да правя, ако не се бе съгласила да се омъжиш за мен.
Устните й потрепнаха в неочакван смях.
— Щеше да откриеш начин да ме убедиш — каза му.
— Щях да правя любов с теб точно там, в библиотеката на баща ти, ако се налагаше — отвърна й, устните му се извиха дяволито.
— Вярвам, че щеше да го направиш — отвърна му, докато собствените й устни се разтягаха в усмивка.
— И ти гарантирам — продължи той, бавно целувайки ухото й докато говореше, — че щях да бъда много, много убедителен.
— Нямам никакво съмнение — каза, но гласа й излизаше на пресекулки.
— Всъщност — промълви той, докато пръстите му разкопчаваха копчетата на гърба й, — мисля, че трябва да те убедя сега.
Шарлот задържа дъха си, когато струя студен въздух, погали гърба й. Всеки момент дрехите й щяха да се свличат от нея и тя щеше да стои пред него така, както съпругата можеше да се появи само пред съпруга си.