Той бе толкова близо, че тя можеше да усети жегата, която тялото му излъчваше и да чуе звука на собствения му дъх.
— Не бъди нервна — прошепна й, думите му докоснаха ухото й като милувка. — Обещавам, че ще направя така, че да ти хареса.
— Знам — гласът и трепереше, но тя успя да се усмихне. — И пак мога да бъда нервна.
Той я прегърна, приглушеният му смях разтресе телата и на двамата.
— Можеш да бъдеш всичко, което искаш — каза й, — стига да си моя.
— Винаги — обеща тя. — Винаги.
Той отстъпи, за да свали напълно ризата си, оставяйки Шарлот, вкопчена в собственото си тяло учудена от студенината, която докосна гърба й.
— Би ли искала да изляза? — попита той тихо.
Очите й се разшириха. Това не го очакваше.
— За да имаш уединение, докато влизаш в леглото — обясни той.
— О — премигна тя. — Така ли се прави?
— Така се прави често — каза й. — Макар, че не е както би трябвало да се прави.
— Как би искал да се прави? — прошепна тя.
Очите му загоряха.
— Искам да премахна всяко парче плат от теб сам.
Тя потрепери.
— След това искам да те положа на леглото, за да те виждам.
Сърцето й започна да препуска.
— След това, — продължи, ризата му падна на пада, а той пристъпи към нея, — бих искал да целуна всеки инч от теб.
Тя спря да диша.
— Ако не възразяваш — добави, с порочна усмивка.
— Не възразявам — изстреля тя, след това се изчерви цялата, когато осъзна какво бе казала.
Но Нед само се засмя тихичко, докато ръката му покри нейната и нежно свали фустата й долу. Шарлот задържа дъха си, сякаш бе омагьосана от него, в невъзможност да откъсне очи от лицето му, или да скрие чувството на гордост, когато видя изражението му.
— Красива си — издиша той, в гласа му имаше нотка на възхищение и почитание. Ръцете му я обгърнаха, за да я почувстват и за момент той изглеждаше сякаш изпитва болка. Очите му се затвориха, а тялото му се разтърси и когато отново отвори очи в тях имаше нещо, което Шарлот не бе виждала дотогава. Нещо отвъд желанието. Нужда.
Той се наведе към нея, след което я вдигна и я положи на леглото, спирайки за кратко, за да свали чорапите и пантофките й. След което за време, което не изглеждаше възможно, той свали останалото от своето облекло и покри тялото й с неговото.
— Знаеш ли колко се нуждая от теб? — прошепна Нед, изръмжавайки, когато притисна интимно бедрата си към нейните. — Би ли могла изобщо да разбереш?
Устните й се разтвориха, но единствените думи, които успа да произнесе бяха неговото име. Той изпусна накъсана въздишка, когато ръцете му се плъзнаха по нея към бедрата й, а след това под нея, докато не стисна дупето й.
— Мечтаех за това от момента, в който те срещнах, желаех го толкова отчаяно дори и да знаех, че е грешно. А сега си моя — изръмжа той, докато потриваше лицето си във врата й. — Моя завинаги.
Той проследи с устни изящната линия на врата й надолу до ключиците, а след това до нежната извивка на гърдите. С ръка покри едната й гърда, дразнейки кожата й докато зърното й не се втвърди. Беше меко и нежно, и несъмнено неустоимо. Той се насили да спре и да я погледне, за да запомни момента, но след това повече не можеше да се спре. Пое зърното в устата си, спирайки само за миг да се усмихне, когато тя изцвърча от изненада. Скоро скимтеше от удоволствие и се извиваше под него, жадуваща нещо, което не можеше да назове. Бедрата й се притискаха към неговите и всеки път, когато той мръднеше ръката си, за да стисне, погали, докосне тя стенеше.
Тя беше всичко, което той желаеше една жена да бъде.
— Кажи ми какво ти харесва — прошепна срещу кожата й. Потърка зърното и с длан. — Това?
Тя кимна.
— Това? — този път пое цялата й гърда в ръка и я стисна.
Тя кимна отново, дишането и бе забързано и излизаше на пресекулки от устните й.
Тогава той плъзна ръката си и я докосна между краката.
— Това? — попита и обърна лицето си, за да не може да види порочната му усмивка.
Единственото, което тя успа да каже бе:
— О!
Но това „О!“ бе перфектно.
Точно както тя бе перфектна в ръцете му.
Той я докосна по-дълбоко, плъзгайки един пръст в нея, за да я подготви за него. Искаше я толкова много, че не вярваше някога да е искал нещо толкова силно. Бе повече от желание, повече от нужда. Искаше да я обсеби, да я погълне, да я притисне толкова близо и силно, че душите им да се слеят в една.