Това, помисли си той, заравяйки лице встрани на врата й, бе любов.
И беше като нищо друго, което бе изпитвал досега. Беше повече, отколкото се бе надявал, по-голямо от всичко, за което бе мечтал. Беше съвършенство. Отвъд съвършенството. Беше благословия.
Беше трудно да се възпира, но задържаше желанието си, за да се увери, че тя бе готова за него. И дори тогава, когато пръстите му бяха влажни от страстта й, той искаше да бъде сигурен, трябваше да я попита.
— Готова ли си?
Тя го погледна с питащи очи.
— Така мисля — прошепна. — Нуждая се… от нещо. Мисля, че се нуждая от теб.
Той не мислеше, че би могъл да я желае повече, но думите, толкова прости, толкова истински, бяха като огън за кръвта му и единственото, което можеше да направи бе да не нахлуе в нея веднага, внезапно и грубо. Стискайки зъби срещу нуждата да проникне в нея незабавно, той се позиционира пред нея, опитвайки се да игнорира топлината й, която го подмамваше. С внимателно контролирани движения, той направи няколко тласъка напред, докато не достигна доказателството за нейната невинност. Не знаеше дали ще я боли, подозираше, че щеше, но нямаше как да го предотврати. Изглеждаше му глупаво да я предупреждава за болката, това само щеше да я накара да се тревожи и стегне, той просто се потопи в нея, най-накрая позволявайки си да я почувства цялата около него.
Знаеше, че трябва да спре, за да се убеди, че тя беше добре, но в името на бог, той не можеше да спре дори и животът му да зависеше от това.
— О, Шарлот, — изстена. — О господи!
Нейното желание бе равно на неговото, бедрата й се притискаха към него, устните й бяха разтворени и Нед знаеше, че тя е заедно с него в удоволствие и ако е имало болка, тя бе забравена. Движенията му станаха ритмични и скоро всеки негов мускул се съсредоточи в това да не му позволи да се освободи, докато не бъде сигурен, че тя също е получила своя климакс. Бе му казвано, че не се случва често девственица да успее, но тази бе негова съпруга, неговата Шарлот и той не знаеше, дали ще може да се понася, ако не бе сигурен, че й е доставил удоволствие.
— Нед — изхълца тя, дъхът и излизаше все по-бързо. Бе толкова красива, че очите му се насълзиха. Страните й сияеха и той не можеше да спре да мисли: Обичам я!
Тя бе почти на прага, той можеше да го види. Той не знаеше още колко дълго би издържал да се бори срещу нуждата на своето собствено тяло за освобождение и така той плъзна ръката си надолу, пръстите му намериха онази нейна най-чувствителна пъпка плът.
Тя извика.
Той загуби контрол.
И тогава като в перфектно аранжирана хореография и двамата извиха тела един към друг в точния момент, движенията спряха, дишането спря и просто се разпаднаха изтощени и немощни. Блажено удоволствие.
— Обичам те — прошепна той, нуждаещ се да каже думите, дори и да се губеха във възглавницата. И по-скоро почувства, отколкото да чуе нейния шепот във врата му.
— И аз те обичам.
Той се подпря на лакът, всичките му мускули протестираха срещу движението, но той трябваше да види лицето й.
— Ще те направя щастлива — закле се той.
Тя му отправи ведра усмивка:
— Вече го направи.
Той помисли какво още би могъл да каже, но нямаше думи, които да изразят сърцето му, така че легна обратно, придърпвайки я към себе си докато телата им не се преплетоха в едно.
— Обичам те — повтори отново, почти засрамен от желанието си да го казва поне веднъж в минутата.
— Добре — каза тя и той можеше да усети как се смее.
Изведнъж тя стана внезапно, така че да застанат лице в лице. Тя изглеждаше развълнувана, сякаш се бе сетила за нещо удивително. Той повдигна вежда въпросително.
— Какво — попита го, — си мислиш, че правят Рупърт и Лидия сега.
— Защо да ме интересува?
Тя го удари по рамото.
— Е, добре де — въздъхна той. — Предполагам ми е интересно, след като ти е сестра, пък той ме спаси от брак с нея.
— Какво мислиш, че правят? — настоя тя.
— Нищо по-различно от нас — каза й. — Ако имат късмет.
— Животът им няма да бъде лек — тъжно каза Шарлот. — Рупърт няма дори две монети, които да отърка една в друга.
— Ами, не знам — каза той прозявайки се. — Мисля, че ще се оправят чудесно.
— Наистина ли? — попита Шарлот, затваряйки очи, докато потъваше във възглавницата.
— Ммм.
— Защо?
— Ти си упорита вещица, някой да ти го е казвал?