Обръщайки му малко внимание, тя присви устни, докосвайки глезена си.
— Не си ли виждала програмата?
— Ами, не — нещо, което започна да подозира, бе грешка.
Тя го погледна, големите й сиви очи излъчваха съжаление към него.
— Трябваше да го направиш — бе всичко, което каза.
— Мис Тортнън… — каза той, използвайки най-строгия си глас.
— Много е дълга — отвърна му — и ще има птици.
— Птици? — като ехо повтори той, докато цялото му тяло се разтресе от спазми на кашлица.
Шарлот изчака, докато отново стане годен за разговор, преди лицето й да добие подозрително невинно изражение и попита:
— Не знаеше ли?
Той откри, че е неспособен да направи каквото и да е друго, освен да се намръщи. Тя се разсмя, мек и музикален звук, след това изтърси:
— Изобщо не си, какъвто Лидия те описваше.
Е, това вече беше интересно.
— Не съм ли? — внимателно попита с мек глас.
Тя преглътна и той можеше да каже, че тя със сигурност съжалява за непредпазливия си език. Все пак трябваше да каже нещо, за да се измъкне от ситуацията и той я изчака търпеливо, докато тя не продължи:
— Всъщност тя не казва много, което ме накара да си мисля, че си малко резервиран.
Той седна на тревата до нея. Беше доста по-приятно да бъде в нейната компания, отколкото да е в непрекъснатото внимание на тълпата в Тортнън Хал.
— И как достигна до това заключение? — попита той.
— Не знам. Предполагам, че просто съм си представяла, че ако не си толкова резервиран, разговорите ви щяха да са по… — тя се намръщи — Как да кажа?
— Разговорливи?
— Точно! — тя се обърна към него с изключително слънчева усмивка и Нед осъзна, че затаява дъх. Лидия никога не му се бе усмихвала така. Дори по-лошо, той никога не е искал тя да му се усмихне. Но Шарлот Тортнън… е, на този свят имаше жена, която знае как да се усмихва. Беше на устните й, в очите й, сияеща от самата й кожа. По дяволите, сега тази усмивка пропълзяваше в него, надолу до зони, които никога не бива да бъдат докосвани от усмивката на снахата на един човек.
Той би трябвало да стане веднага, да намери някакво извинение и незабавно да я върне в Тортнън Хал… всичко, за да спре тяхното малко интервю, защото нямаше нищо по-неприемливо от това да желаеш снаха си, а тя щеше да е точно това за него след точно три дни.
Но неговите извинения щяха да бъдат доста прозрачни, при положение, че тъкмо й беше казал, че не желае нищо по-силно от това да избяга от предсватбените приготовления.
Да не споменаваме факта, че някой зони на тялото, които дори не трябва да се назовават пред дама, се държаха по начин, по който биха били твърде видни, ако човек се изправи. И така, той просто реши да се наслаждава на компанията й, при положение, че не се бе наслаждавал на компанията на никой, откакто бе пристигна преди два дена. По дяволите, тя беше първата, която не се опитваше да го поздрави, или както сестра му и братовчедка му, да се опитва да му казва как да живее живота си.
Истината бе, че той намираше Шарлот Торнтън за очарователна и след като беше сигурен, че реакцията му към нейната усмивка бе стряскащо-веднъж-в-живота явление… да не споменаваме, че не беше опасно, просто потенциално излагащо… е, нямаше нищо лошо да продължат своята беседа.
— Точно така — продължаваше тя, очевидно в пълно неведение за неговото затруднение. — И ако твоите разговори с нея бяха по-разговорливи, предполагам, тя щеше да има повече, за каквото да ми разказва.
Нед по-скоро смяташе, че е хубаво това, че неговата бъдеща съпруга не бе склонна към недискретни разговори. Точка за Лидия.
— Вероятно — каза той, малко по-остро, отколкото искаше, — тя не обича празни приказки.
— Лидия? — изсумтя Шарлот. — Едва ли. Тя винаги ми казва всичко за…
— За какво?
— Нищо — каза тя бързо, но избягваше да срещне погледа му.
Нед знаеше, кога не трябва да притиска. Каквото и да бе на път да каже тя, то не беше комплимент за Лидия и ако имаше нещо, което вече знаеше за Шарлот Торнтън, то бе, че тя е лоялна, когато трябва. И нямаше да разкрие никаква тайна за сестра си.
Забавно. Дори не би си и помислил, че жена като Лидия би могла да има тайни. Тя винаги изглеждаше толкова… приветливо скучна. В интерес на истината, точно това го убеди, че бракът с Лидия няма да е чак такова усилие. Ако човек не обича жена си, поне можеше да бъде сигурен, че тя няма да го безпокои.
— Смяташ ли, че е безопасно да се върнем? — попита Нед, показвайки с глава посоката към Тортнън Хал. Много повече предпочиташе да стои тук с Шарлот, но предполагаше, че не би било особено прилично да оставя в нейната компания твърде дълго. Освен това, сега се чувстваше доста по-… спокоен и предполагаше, че ще може да се изправи, без да се излага. Не че невинност като Шарлот би предположила или знаела какво значи мъж да има издатина в бричовете си.