— Чакай ме в твоята спалня, след пет минути.
Шарлот погледна сред обстановката със съмнение.
— Наистина ли си мислиш, че ще бъдеш в състояние да се измъкнеш след пет минути? Майка изглежда като да се забавлява изключително добре и се съмнявам, че ще…
— Ще бъда там — увери я Лидия. — Повярвай ми. Ти тръгни сега, за да не ни види никой, че напускаме заедно.
Това беше повече, отколкото Шарлот можеше да си позволи да допусне без коментар.
— За бога Лидия — каза тя. — Ние сме сестри. Съмнявам се, че някой ще забележи, ако напуснем едновременно.
— Въпреки това — отвърна Лидия.
Шарлот реши да не пита какво точно значеше това „Въпреки това“. Лидия успяваше да добие аура на актриса от Друри Лейн, когато си наумеше, че говори за нещо важно и Шарлот отдавна бе разбрала, че е най-добре да не задава въпроси, касаещи заплетените мисли на Лидия.
— Много добре — заяви тя, поставяйки празната чиния на стола си, докато се изправяше. — Ще бъда там.
— Чудесно — заключи Лидия, оглеждайки се потайно. — И нито думичка на никой.
— Небеса, — каза Шарлот, макар че Лидия вече я нямаше, — на кой бих могла да кажа.
— О, милорд! — Шарлот по-скоро изцвърча, отколкото да каже. — Интересно е да ви срещна тук.
Нед се заоглежда бавно в залата. Не я ли бе току-що оставил тук само преди час?
— Не е толкова странно съвпадение — почувства се длъжен той да посочи.
— Е, да — каза тя, — но при положение, че доскоро пътищата ни никога не се бяха пресичали, два пъти за един ден си е забележително.
— Всъщност, май да — каза той, макар и да не го намираше изобщо забележително. — Мога ли да ви представя сестра си? Мис Тортнън, моята сестра, лейди Блекууд. Бел, мис Шарлот Тортнън. Тя е по-младата сестра на Лидия.
— Вече сме представени — каза Бел с нежна усмивка. — Макар и да не сме имали възможността да разменим повече от няколко думи.
— Ще се радвам да задълбочим познанството си, лейди Блекууд — отвърна й Шарлот.
— Моля те, наричай ме Бел. Само след няколко дни ще бъдем нещо като сестри.
— В такъв случай ме наричай Шарлот — кимна тя.
— Срещнах Шарлот по-рано тази сутрин — оповести Нед, без изобщо да знае защо.
— Никога не си срещал сестрата на Лидия? — попита Бел изненадана.
— Не, разбира се, че съм — отговори той. — Просто имах предвид, че се натъкнах на нея днес, докато бях навън.
— Изкълчих си глезена — каза Шарлот. — Той беше изключително полезен.
— Как е глезенът ти? — попита я Нед. — Наистина не би трябвало да ходиш.
— Не ходя, аз…
— Куцукаш?
Тя му отправи виновна усмивка:
— Да.
— Видях я на полето — продължи с обяснението си към сестра си Нед, но изобщо не я поглеждаше. — Опитвах се да избягам от тълпата.
— Както и аз — допълни Шарлот. — Но трябваше да ходя.
— Един от конярите дал нейният кон на някой от гостите — каза Нед. — Можеш ли да повярваш?
— Майка му била дала разрешение — каза Шарлот, извъртайки очи. — И все пак…
Бел се взираше в двама им.
— Нали осъзнавате, че завършвате изреченията един на друг?
— Не е вярно — каза Шарлот, точно когато Нед отвръщаше със значително по-неучтивото: — Не ставай абсурдна!
— Говорехме малко бързичко — заяви Шарлот.
— И те игнорирахме — добави Нед.
— Но не си довършвахме изреченията — продължи Шарлот.
— Е, току-що отново го направихте — каза Бел.
Отговорът на Шарлот бе само безизразно втренчване.
— Сигурна съм, че се бъркаш — промърмори тя.
— Сигурна съм, че не съм — каза Бел. — Но едва ли има някакво значение.
Неловко мълчание се спусна над групичката, докато Шарлот не си прочисти гърлото и каза:
— Боя се, че трябва да вървя. Трябва да се срещна с Лидия в стаята си.
— Предай й моите поздрави — помоли Нед, докато се чудеше, защо тя му намигна, след като го информира, че ще се срещне с Лидия.
— Разбира се — отговори тя, а бузите й добиха нежен розов оттенък.
Нед усети, че веждите му се смръщват в размисъл. Лъжеше ли Шарлот за срещата си с Лидия? И ако е така, защо би си помислила, че го е грижа? Каква тайна би могла да има, че да го засяга?
— Внимавай с този глезен! — каза той. — Може да го поставиш високо на възглавница, когато отидеш в стаята си.
— Чудесна идея — кимна тя. — Благодаря.
И с това тя закуцука и изчезна от полезрението им.