— Е, това беше интересно — промълви Бел веднъж, след като Шарлот не можеше да ги чуе.
— Кое беше интересно? — попита Нед.
— Това. Тя. Шарлот.
Той се взря в нея неразбиращо:
— Говоря само английски Бел.
Та разтърси глава в посоката, в която Шарлот бе завила.
— Това е тази, за която би трябвало да се ожениш.
— О, господи, Бел, не започвай!
— Знам, че казах…
— Не знам какво не си казала — изстреля той.
Тя се втренчи в него, после се огледа предпазливо:
— Не можем да говорим тук.
— Няма да говорим, където и да било.
— Напротив, ще говорим — отвърна, влачейки го към близкия салон. Веднага след като затвори вратата зад тях, тя се обърна към него с пълната мощ на сестринска загриженост.
— Нед, чуй ме! Не можеш да се омъжиш за Лидия Тортнън, тя не е за теб.
— Тя е напълно приемлива — тонът му режеше.
— Чуваш ли се какво казваш? — избухна тя. — Напълно приемлива? Ти не искаш да се ожениш за някой приемлив, Нед. Искаш да се ожениш за някоя, която кара сърцето ти да пее, някоя, която те кара да се усмихваш всеки път, когато влезе в стаята. Повярвай ми! Знам го.
Нед й вярваше. Бел и съпругът и се обичаха с такава страховита посветеност, че това би трябвало да му причинява гадене, но вместо това той го намираше за някак си мило и комфортно. Досега, когато започна да го кара да чувства… мили боже… ревност. Осъзнаването на това, разбира се му помогна да се почувства в изключително лошо настроение.
— Нед, — настояваше Бел, — ти въобще слушаш ли ме?
— Чудесно тогава — избухна той, в невъзможност да обуздае темперамента си и да си изкара всичко на сестра му. — Ти ми кажи, как да се измъкна от това. Да не очакваш да зарежа всичко три дни преди сватбата?
Бел не каза нищо, само мигаше, но не можеше да заблуди Нед. Той знаеше, че в момента мозъка на сестра му работеше толкова усилено, че за него бе изненада, че не вижда пара, която да излиза от ушите й. Ако имаше начин да развалиш годеж три дни преди сватбата, той можеше да бъде сигурен, че Бел ще го намери.
Тя мълчеше достатъчно дълго, та Нед да си помисли, че разговора им е приключил.
— Ако това е всичко, тогава… — Нед понечи да излезе.
— Чакай!
Той изръмжа от безсилие. Беше твърде много да се надява, че това бе краят.
— Осъзнаваш ли какво каза? — попита тя, полагайки ръката си на ръкава му.
— Не — каза той, смело, надявайки се, че това може да бъде краят.
— Ти ми попита как можеш да се измъкнеш от този брак. Знаеш ли какво означава това? Означава, че ти искаш да се измъкнеш — завърши тя доста самодоволна от заключението си.
— Не значи нищо подобно — сопна се Нед. — Не всички от нас имат късмета да се омъжат по любов. Аз съм почти на трийсет, ако не се е случило досега, едва ли ще се случи и занапред. И няма да ставам по-млад.
— Трудно е да се каже, че си с единия крак в гроба — подигра му се тя.
— Ще се оженя след три дни — натърти той. — Трябва да свикнеш с това.
— Дали тази земя наистина си струва цената? — попита Бел, мекият й глас бе много по-обезоръжаващ от всеки крясък. — Двадесет акра, Нед. Двадесет акра в замяна на живота ти.
— Ще се направя, че не съм чул това — тросна се той.
— Не се опитвай да се заблуждаваш, че това е нещо повече от пресметливост — заяви Бел.
— И ако е — отвърна той, — по-различно ли е от това, което се случва с повечето хора от нашата класа?
— Не, но ти си различен. Това не е правилно, Нед. Не и за теб.
Той и отправи нахален поглед:
— Сега вече мога ли да вървя. Приключи ли нашето интервю?
— Ти си по-добър от това, Нед — прошепна тя. — Ти може и да не мислиш така, но аз го знам.
Той преглътна, гърлото му изведнъж се бе стегнало и пресъхнало. Знаеше, че е права и мразеше този факт.
— Омъжвам се за Лидия Тортнън — той едва разпозна собствения си глас. — Взех това решение преди месеци и ще се придържам към него.
Тя затвори очите си за момент. Когато ги отвори отново те бяха тъжни и влажни от сълзите в тях.
— Съсипваш живота си.
— Не — каза кратко той, неспособен да продължи с разговора. — Напускам тази стая.
Но когато влезе в залата, не знаеше накъде да отиде. Беше чувство, което напоследък му беше добре познато.
— Какво те забави толкова?
Шарлот спря изненадана, когато влезе в стаята си. Лидия вече бе там, обикаляща като котка в клетка.