— Защо ли е солена тази вода?
— Това не е вода, а сълзи — обяснил Бабаханджоми. — По-нагоре живее един петоглав змей. Той също обича Елена Прекрасна, но не може да я намери. Гори той от тази любов като в огън, а сълзите му като река текат.
Почудил се Еленко и казал:
— Да не ме казват Еленко, ако не намеря Елена Прекрасна и не оженя брат си за нея.
Отишли те при този змей и Еленко го попитал:
— Кажи, много ли обичаш Елена Прекрасна?
Заплакал змеят, сълзи като река се леят от очите му. Еленко му обещал:
— Добре, ще ти я покажем на връщане.
Продължили по-нататък. Изминали се още няколко месеца, а те все пътуват. Където срещнели звяр, убивали го и го нарязвали, но храната им все свършвала. Стигнали така до една горичка. За Елена Прекрасна все още нищичко не знаели.
Еленко казал:
— В далечината виждам селце. Ще отида да разпитам, може пък там да знаят къде да търсим Елена Прекрасна.
Бабаханджоми и царският си и останали в къщицата, а Еленко тръгнал. Видял той в малка колибка една бабичка и я попитал:
— Бабо, като на майка ти се моля, кажи ми, знаеш ли къде да търсим Елена Прекрасна и в кой замък живее тя?
Смаяла се бабичката. Тя знаела колко е трудно да се намери Елена Прекрасна и не можела да се начуди, че момъкът така просто говори за това.
— Много трудна е тази работа, синко — рекла тя. — Види се, че не знаеш това. Цар Вятър обича Елена Прекрасна, следи я и иска да я открадне. Ето защо държат тази красавица с девет ключа заключена — слънчев лъч не я вижда, от страх да не я откраднат.
Все пак тя му разказала къде се намира замъкът на Елена Прекрасна. Там имало голяма градина с висока ограда, а навътре в градината се издигал замък, в който живеела Елена Прекрасна с родителите си.
— А как да стигнем до нея? — запитал Еленко. — Брат ми иска да я вземе за жена!
— Ох, мъчна е тази работа — отговорила бабичката. — Мнозина искат да се оженят за нея, няма да я дадат на твоя брат. Три задачи задава тя на момците. Ако ги изпълнят, ще се омъжи, ако ли не — ще ги погуби!
Усмихнал се Еленко и си помислил: „Какво ли ще измисли тя, което да не можем да изпълним?“ След това се върнал при брат си и Бабаханджоми. Натоварил змеят на гърба си къщичката с Еленко и царския син и тръгнал.
Стигнали най-после до замъка.
Еленко избързал напред. А майката на Елена Прекрасна била магьосница — можела и да умъртви, и да съживи човека.
Видяла тя Еленко, а той бил такъв юнак и такъв хубавец — да му се ненагледаш!
— Кой си ти и какво търсиш тук? — попитала го тя.
— Идвам като приятел, а не като враг — отвърнал Еленко.
— Какво искаш?
— Искам да взема вашата Елена Прекрасна за жена на моя брат.
А Елена имала трима братя. И тримата били в това време на лов в гората.
— Остани тук — казала майката на Елена Прекрасна. — Почакай братята й, ще поговорите с тях и ще решите!
Седнал Еленко в градината и зачакал да си дойдат братята.
В същото време царският син и Бабаханджоми очаквали Еленко да се върне и много се страхували да не би цар Вятър да го нападне и да го погуби. Решили те да тръгнат и да узнаят какво се е случило.
Щом се стъмнило, братята на Елена Прекрасна се задали. Единият носел цял елен, другият — сърна, а третият — цяло дърво за горене.
Подушили, че има чужд човек, и попитали майка си:
— Кой е тук?
— За добро е дошъл той, деца, не го закачайте — отвърнала майката.
В това време Бабаханджоми довел царския син. Стои царският син и чака какво ще стане.
Седнали братята на Елена Прекрасна да дерат елена. Докато те се справят с единия крак, Еленко бърже-бърже одрал целия елен. Смаяли се братята.
Седнали да вечерят. Еленко вземал такива огромни парчета месо, че братята се чудели.
Навечеряли се всички и легнали да спят. На сутринта Елена Прекрасна казала:
— Ако царският син изпълни моите три задачи, ще стана негова жена, инак няма да се съглася.
Завели царския син при красавицата. Заприказвала тя с него, а той мълчи, звук не издава. Майката на Елена Прекрасна го замаяла, омагьосала и той нищо не разбирал. Стоял горкият като вкаменен.
— Махни се! — изпъдила го красавицата.
Излязъл той като пиян. Изтичал при него Еленко и го попитал:
— Е, какво ти каза тя?
— Не зная, братко, нищо не разбрах.
Разсърдил се Еленко и отишъл пак да моли красавицата да приеме тя втори път царския син.
Елена Прекрасна се съгласила, но момъкът и втория път мълчал и пак излязъл от стаята й като насън.
Разказал Еленко всичко това на Бабаханджоми. Наговорили се те и склонили красавицата да приеме царския син за трети път, но той пак стоял като вкаменен — пак го била омаяла магьосницата. Приближил се тогава Бабаханджоми, извадил листче с предварително написаните вълшебни думи, които спасявали от магия, и го хвърлил в стаята, където Елена Прекрасна била поканила момъка.