Завел я той на покрива и рекъл:
— Виждаш ли онзи елен ей там на поляната? Трима души му носят трева, а той сам изяжда всичко и косачите не успяват да го нахранят. В главата на този елен има три кутийки и в тях е моята душа.
— Никой ли не може да убие този елен? — попитала красавицата.
— Никой не може да го убие, ако не вземе моя лък и моите стрели. В тези три кутийки има по една птичка. Щом умре едната птичка — ще се вкаменя до колене; умре ли и втората — ще се вкаменя до пояс, а ако умре и третата — ще умра. Разбра ли сега къде е душата ми?
На сутринта цар Вятър излязъл по работа, а красавицата взела лъка и стрелите му, дала ги на Еленко и му разказала как може да погуби царя.
Зарадвал се Еленко, взел лъка и стрелите и отишъл на поляната. Пуснал той стрела, убил елена, изтичал при него, разсякъл главата му и извадил кутийките.
Щом паднал еленът, цар Вятър почувствувал, че става нещо, и побързал да се върне в къщи.
Откъснал Еленко главата на първата птичка — краката на цар Вятър се вдървили.
Откъснал главата на втората птичка — цар Вятър се схванал до кръста, едвам стигнал до прага. Започнал да се влече по земята и да вика на Елена Прекрасна:
— Ти ли ме предаде?
Поискал да изпълзи по стълбата, но Еленко вземал вече третата птичка.
— Това ти се пада заради твоето злодейство! — извикал той на царя и откъснал главата на третата птичка.
Повалил се мъртъв цар Вятър, а Еленко отишъл при Елена Прекрасна и й рекъл:
— Е, да тръгваме!
— Иди — казала му Елена Прекрасна, — мини през девет стаи, а в десетата стои вързан конят на цар Вятър. Това не е кон, а вихър; ще го възседнем и ще полетим.
Намерил Еленко коня и повикал Бабаханджоми. Извадил от ушите му такъмите и сам възседнал змея, а Елена Прекрасна качил на коня вихър. Полетели двамата и отнесли Елена Прекрасна при годеника й. Отпразнували богата сватба и всички благодарили на Еленко.
А царят баща в това време очите си изплакал, цялото си царство в черно облякъл. Тъгувал за синовете си. Нямал вече надежда да ги види живи.
Напирували се юнаците в дома на невестата, качил Бабаханджоми на гърба си къщичката с тримата вътре и тръгнали.
Минали покрай змея, който проливал река от сълзи за Елена Прекрасна. Еленко му казал:
— Искаш ли да видиш Елена Прекрасна?
— Ех, господарю, кой ще ми даде да я видя?
— Гледай — отговорил Еленко.
Погледнал змеят Елена Прекрасна, ослепила го красотата й, стопил се за миг и издъхнал.
Тръгнали по-нататък. Пренощували в двореца на петоглавите и деветоглавите змейове, които Еленко изтребил, и продължили пътя си.
Останало им още пет месеца път.
Спрели се веднъж да починат край една гора.
Долетели през нощта три гълъба и кацнали на едно клонче. Първият казал:
— Щом царят научи, че неговият син води Елена Прекрасна, ще му подари една пушка. Тя ще гръмне и ще убие царския син. А който подслуша нашия разговор и разкаже това, ще се вкамени и ще умре!
— Тъй да бъде — потвърдили другите два гълъба.
Вторият гълъб казал:
— Щом научи царят, че синът му пристига, ще му изпрати подарък коня си. Царският син ще яхне коня и ще падне мъртъв. А който ни подслуша и издаде това, ще се вкамени и ще умре!
— Тъй да бъде! — потвърдили пак гълъбите.
А третият гълъб казал:
— И още нещо ще се случи: когато пристигнат, през нощта ще излезе вампир и ще удуши и двамата — и царския син, и Елена Прекрасна. А който ни подслуша и издаде това, ще се вкамени и ще умре!
Като казали това, гълъбите отлетели. Еленко чул всичко, но никому не казал.
На сутринта влезли пак тримата в къщурката и змеят полетял.
Научил се царят, че синът му си идва жив и здрав и води със себе си Елена Прекрасна. Изпратил му подарък една пушка, но Еленко се спуснал, грабнал пушката и не я дал на брата си, а я захвърлил надалече.
Натъжил се царският син: „Баща ми е изпратил пушка, оказал ми е уважение, а Еленко я захвърли надалече“.
Изпратил след това бащата своя кон на сина си. Еленко върнал и коня.
Натъжил се пак царският син, но нямало какво да прави.
Пристигнали най-после. Баща им ги посрещнал и ги поздравил. Отпразнували и тук богата сватба.
Излязъл тогава Еленко и освободил Бабаханджоми.
— Благодаря ти за всичко. Иди си сега и си живей на свобода!
Змеят си отишъл, а Еленко се промъкнал в покоите на младоженците, скрил се зад вратата и зачакал. Те заспали, но Еленко бдял. И как ще заспи, когато знае какво чака приятеля му! Стои на стража и държи готов меча си.
Точно в полунощ се появил вампирът. Приближил се той дебнешком, отворил уста вече, още малко, и ще се нахвърли върху младоженците да ги удуши. Замахнал Еленко с меча си и съсякъл вампира. Накълцал го на парчета и го хвърлил под кревата.