Любен Дилов
Приказка за глупавите и за техния цар
Някога, но то не било толкова отдавна, както в другите приказки, на глупавите им омръзнало да живеят заедно с умните. Умните все ги карали да се учат, а всички знаем, че глупавите не обичат да се учат и да поумняват. Те по всякакъв начин се мъчели да се скрият, но умните винаги ги разпознавали. Защото глупавите имали много голяма уста, толкова голяма, че краищата й стигали чак до ушите. Разбира се, те се отличавали и по някои други неща от умните, обаче главната разлика си оставала устата, която непрекъснато бърборела, кряскала и вдигала голяма врява.
И така един ден те отишли при умните и им рекли:
— Не искаме повече да живеем с вас. Ще си направим отделна държава.
Умните се позасмели и отвърнали:
— Хубаво! Може би и за вас ще бъде по-добре.
А понеже умните хора имат и добри сърца, те веднага им отделили и голямо парче земя, на което да си направят държавата. Дали им сечива и материали да си построят къщи, предложили им да си вземат и добитък. Но глупавите взели само едно стадо овце.
— Защо не вземете и други домашни животни? — попитали ги.
— Не сме толкова глупави — отговорили те. — Кравите имат рога, могат да ни убодат, пък са и големи, та ще ядат много. А кротките овчици ще ни дават всичко: и мляко, и месо, и вълна.
Нарамили те сечивата и строителните материали, подкарали овцете и отишли на своята земя. Като пристигнали, първата им работа била да си починат. Почивали цял ден и били много доволни, че нямало вече кой да ги кара да работят. А вечерта опекли месо, нахранили се до насита и легнали да спят на меката трева. Но през нощта от гората дошли вълци и отмъкнали няколко от овцете им.
— Не може така — рекли си глупавите, като се събудили. — Щом ще правим държава, трябва веднага да се заемем с това.
Седнали те на тревата и се замислили с кое да започнат. Но понеже не били свикнали да мислят, нищо не измислили. А когато на следната утрин преброили овцете, видели, че вълците пак са идвали. Уплашили се те, че вълците ще ги оставят гладни и голи. Вдигнали врява, всеки бързал да си каже мнението. Един крещял да направят ограда около цялата държава, друг предлагал да назначат пазачи. Не могли да се споразумеят. Отново седнали и мислили чак до вечерта. Тогава на всички им се доспало и те решили, че предложението за пазачите не е добро. Трябвало да се пази нощем, а пък нали нощта е определена за спане, не за работа. Вълците, естествено, това и чакали.
— Явно е — рекли си глупавите на другия ден, — че е вредно да се мисли, ами я да си направим ние оградата!
Започнали я, но скоро разбрали, че няма да им стигнат нито дъските, нито коловете да направят толкова дълга и висока ограда. Тогава един, който имал необикновено голяма глава и уста, която била по-широка от устата на всички, казал:
— Аз предлагам да връзваме на четирите краища на нашата държава но една овца. Като идват вълците, ще изядат най-напред вързаните овце, ще се заситят и няма да влизат в държавата ни. Ама трябва да избираме охранени овце, та да се наяждат добре.
Всички се изненадали, защото отдавна не били чували такава мъдра приказка. „Каква уста! — рекли си те завистливо. — С нея сигурно може да налапа наведнъж цяла баница, заедно с тавата.“ И го попитали как му е името. А той се изпъчил гордо и заявил:
— Гуньо Големоглави.
Последвали те съвета на Гуньо Големоглави. Избрали четири от най-тлъстите овце, вързали ги и след това решили, че е крайно време да си построят къщи. Нощите ставали все по-студени и не било приятно да се спи на открито. Но пак не знаели откъде да започнат. Никой дотогава не си бил направил труда да види как умните строят своите къщи. Един казал, че трябва да започнат от вратите. Ако няма врати, убеждавал ги той, как ще влезем вътре да направим подовете и таваните? Но друг веднага му възразявал:
— Най-напред трябва да си направим прозорците, защото иначе вътре не може да влезе въздух и ние ще се задушим.
Отново се завързал спор. Едва не се стигнало до бой. Тогава Гуньо Големоглави отворил устата си, която можела да налапа цяла баница заедно с тавата, и надвикал всички:
— Ами ако завали дъжд, преди да сме построили къщите? Като пилци ще ни измокри. Затова трябва най-напред да направим покривите. Те са най-важните. На тях висят и стените, и прозорците, и вратите.
— Да — съгласили се неговите събратя. — Не случайно главата му е толкова голяма! — и се захванали да строят най-напред покривите.
Но това не било никак лесно. Както и да нареждали гредите и керемидите, те все не искали да останат във въздуха, падали на земята, разсипвали се.
— Сложете от четирите краища яки мъже да ги държат — посъветвал ги Гуньо Големоглави.