Приказка за големия гладник
Тъй ли е, или не е било тъй — не знам, но казват, че
Имало едно време мъж и жена. Те били от бедни по-бедни.
Родил им се син и го нарекли Злочестник. Ала не можели да го нахранят — такъв голям гладник бил той. И млякото на майката пресекнало от немотия и глад.
Какво да правят? Занесли го в града, та дано някой се съжали и го вземе.
Прибрал царят Злочестника, наредил го при себе си. Но той бил такъв гладник, че с нищо не можели да го нахранят. Когато поотраснал, цяла пещ хляб и един овен вече не му стигали. А когато станал момък, съвсем не можели да го наситят: на едно сядане изяждал няколко вола и изпивал няколко кани вино и пак като че ли хапка не е слагал в устата си.
Измъчили се хлебарите да пекат хляб за него и готвачите — да, готвят.
Дотегнало и на царя. Извикал той Злочестника гладник при себе си, дал му пари, плуг и чифт волове и го изпратил да си върви по живо по здраво.
Върнал се Злочестника в родната си къща, но какво ще яде там. Два дни дори не издържал.
Стегнал се той и отишъл пак при царя.
Не бил се нарадвал още царят, че се е отървал от гладника, и ето го него пак на прага.
Какво да прави? Помислил, помислил царят и решил — само с хитрост ще може да се отърве от него.
А Злочестника бил толкова силен, че никой не смеел да му излезе насреща!
Повикал го царят и му рекъл:
— В еди-коя си планина има гора. Донеси оттам дърва, но гледай да са повечко.
А тази гора била змейова — два стоглави змея я пазели. Там птичка не прехвръквала, ветрец не подухвал — всичко треперело от страх пред змейовете.
Но Злочестника не искал и да знае.
— Дайте ми брадва — казал той, — ще отида.
Донесли му елмазена брадва. Ударил Злочестника с брадвата по стената и я направил на пух и прах. Донесли му друга — сто кила тежка; и нея строшил. Донесли му най-после двестакилограмова. Злочестника я метнал на рамо и тръгнал към змейовата гора.
Стигнал той в гората и почнал да сече дърва, буките и яворите хвърчали като трески.
Чули го двата змея, спуснали се към него — чак ревнали от яд.
А Злочестника дори не трепнал.
Дошли те, а той грабнал и двамата под мишница, занесъл ги при колата и ги впрегнал в нея като волове. Натоварил после насечените дърва и подкарал стоглавите змейове.
Така, с шум и трясък, пристигнал той пред царския дворец.
Съобщили на царя:
— Излезте да видите колко дърва е докарал Злочестника.
Излязъл царят, погледнал и примрял от страх.
— Пусни ги, пусни ги да си вървят! — извикал той.
Разтоварил Злочестника дървата, разпрегнал двата змея, свалил им ярема и ги пуснал на свобода.
— Гледайте само да не чуя, че сте направили зло на някого! — извикал след тях Злочестника.
Минало се много време.
Повикал царят Злочестника и му казал:
— Трябва да донесеш жива вода.
А живата вода се пазела от два огромни бивола. Щом видели, че някой се приближава до водата, те се спускали от двете страни и смазвали нещастника.
Злочестника се съгласил:
— Добре, ще отида. Дайте ми само съд, в който да донеса живата вода.
Донесли му две стомни — по двадесет ведра едната, но той ги чукнал една в друга и ги стрил на прах.
— Какво, да не би да съм дете! — извикал той. — Мене ме е срам да нося тези стомнички, дайте ми други, по-големи!
Донесли му два огромни казана. Чукнал ги той един в друг и ги стрил на прах.
Домъкнали му два меха от биволска кожа, по хиляда ведра единият. Метнал ги Злочестника на рамо и тръгнал за жива вода.
Видели го двата бивола, спуснали се към него — още малко и ще го смажат. Хванал ги Злочестника за рогата и навел главите им към земята.
После изтръгнал цял явор и направил от него ярем за биволите. Извил две други дървета, завързал с тях напълнените с жива вода мехове и накарал биволите да ги влачат след себе си. Съобщили на царя:
— Злочестника се върна жив и здрав. Впрегнал е биволите и с тях е докарал жива вода.
Погледнал царят биволите и едва не се пръснал от яд.
— Аз едва изхранвам този Злочестник, а сега и биволите ли да храня? Кажете му да ги пусне!
Свалил Злочестника ярема от биволите, ударил ги веднъж-дваж с тояга по слабините и ги пуснал.
— Вървете си и си живейте на воля.
А царят продължил да мисли къде да изпрати Злочестника и как да го погуби.
Имало на едно място нива. Тя била на Илия Гръмовержец. Нивата била голяма — сто дни работа имало на нея. Заградена била с ограда, а вътре — цялата засята с пшеница. Царят заповядал на Злочестника:
— Откарай моето стадо овце да попасе в нивата на Гръмовержец Илия.