Тогава царят му отвърнал:
— Войската ми се състои от четиридесет хиляди конници, без слугите ми и без робите, които са също толкова на брой.
А принцът казал:
— Като настъпи утрото, изведи ги срещу мен и им кажи: „Този човек дойде при мен да се сватоса за дъщеря ми при условие, че сам ще излезе срещу всички ви, и твърди, че може да ви победи и да ви надвие, а вие нищо няма да можете да сторите“. После ме остави да се бия с тях! Убият ли ме те, твоята тайна ще се запази напълно и честта ти ще остане ненакърнена, ако обаче аз ги надвия и победя, то тогава сам, царю, ще поискаш за зет човек като мене.
Като чул словата му, царят се съгласил с предложението, макар че думите на момъка му се сторили дръзки и той изплашил от това, че непознатият бил готов да излезе насреща на цялата войска, която той описал.
След това двамата седнали да си поприказват. После царят извикал евнуха си и му заповядал веднага да отиде при везира и да му предаде заповедта да свика за утре всички войници и да им нареди да грабнат оръжието си и да яхнат конете. Евнухът изтичал при везира и му предал заповедта на царя. Везирът веднага свикал военачалниците и велможите на царството и им заповядал да яхнат конете си и да тръгнат в пълно бойно снаряжение.
Толкоз за войската! А що се отнася до царя, той още седял в разговор с принца, тъй като неговите разумни приказки и добро възпитание много му харесали. И докато те разговаряли, настъпило утрото. Тогава царят си отишъл и седнал на трона си; заповядал на войските си да яхнат конете, да докарат добър кон за принца, един от най-добрите от неговите конюшни, и да го оседлаят със скъпи сбруи.
Принцът обаче възразил:
— О, царю, аз няма да яхна коня, преди да видя войската пред себе си и да я обгърна с поглед.
— Да бъде както ти желаеш! — отвърнал царят.
После двамата тръгнали заедно, момъкът вървял пред царя, докато излезли на равното поле; там принцът видял войската и разбрал колко многочислена е тя. Царят извикал:
— Слушайте, мъже, при мен дойде един момък да иска дъщеря ми за жена; никога досега не съм виждал по-хубав, по-сърдечен и по-смел от него. Той твърди, че може сам да победи и да надвие всички ви, казва дори, че и да сте сто хиляди, пак ще бъдете малко за него. Щом той се нахвърли срещу вас, посрещнете го с насочени копия и блеснали мечове; той се е нагърбил с голямо дело! — А на принца царят казал: — Синко, прави с тях каквото искаш!
Ала принцът отвърнал:
— О, царю, ти не си справедлив към мене! Как мога да тръгна срещу тях пешком, докато всички твои хора са на коне?
А царят отвърнал:
— Ами че аз ти предложих кон, но ти отказа. Ето ги всичките ми коне, избери си от тях, който искаш!
Тогава принцът отвърнал:
— Никой от твоите коне не ми харесва; аз ще яхна само онзи кон, с който дойдох тук.
— А къде е твоят кон? — попитал царят и принцът отговорил:
— Той се намира горе в твоя палат.
Царят попитал:
— На кое място в моя палат?
— На терасата на покрива — отвърнал момъкът.
Като чул тези думи, царят възкликнал:
— Това е първият знак за твоето безумие. Горко ти! Та как може конят ти да се намира на терасата на покрива? Но сега ще разберем дали говориш истината, или лъжеш! — И царят се обърнал към един от своите приближени и му заповядал: — Иди в палата ми и доведи, каквото намериш на покрива!
Народът обаче се учудил от думите на момъка и всички почнали да си шушукат:
— Че как ще слезе конят по стълбите от покрива? Наистина, никога досега не сме чували подобно нещо?
А през това време човекът, когото царят изпратил в двореца, се изкачил на покрива и видял там коня — такова красиво животно никога не бил виждал, но като се приближил и се вгледал в него, той открил, че конят е направен от абаносово дърво и слонова кост. Заедно с пратеника били дошли и неколцина приближени на царя и като видели коня, те прихнали да се смеят и казали:
— Значи за този кон говореше момъкът! Изглежда, той наистина се е умопобъркал; но ние скоро ще разберем какво означава това. Може пък да е нещо необикновено.
После те вдигнали коня на ръце и го понесли, докато стигнали при царя и оставили там коня на земята. Тогава всички хора се стекли, за да разгледат животното, и се възхищавали от красивата му стойка и от скъпото седло и юзда. Конят се харесал много и на царя, който също се изненадал, затова попитал принца:
— Момко, това ли е твоят кон?
Принцът отговорил:
— Да, о, царю, това е моят кон и ти скоро ще видиш, че той е необикновен!
Тогава царят заповядал: