— Ако царят е искал да те убие, той е можел да го стори; ала часът ти не е бил дошъл още.
Скоро обаче в сърцето на принца отново пламнала гореща любов към онази девойка, дъщерята на царя на Сана; така той отишъл при коня, яхнал го и завъртял винта и конят се загубил високо горе някъде из облаците по небето. На сутринта бащата видял, че сина му го няма, и като не могъл да го намери никъде, изкачил се с натежало сърце на покрива на палата си и видял как синът му тъкмо се издига към небето. Той много се натъжил, задето синът му отново се дели от него, и горчиво съжалил, задето не отнел коня и не го скрил от него, и си казал:
— Кълна се в аллаха, само син ми да се върне при мен, ще унищожа този кон, за да не ми се свива вече сърцето от страх за него! — И царят отново заплакал и се завайкал.
Да видим сега какво се случило с принца! Той продължил да се носи из въздуха, докато наближил града Сана и там се спуснал на същото място, както предишния път. После се промъкнал скришом до чертога на принцесата, ала не намерил там нито нея, нито робините й, нито евнуха, който я пазел; това много го натъжило. Той продължил да обикаля палата и да я търси навред; най-сетне я намерил в един чертог, който не бил като онзи, в който двамата седели заедно преди. Там тя лежала върху своето ложе, заобиколена от робините и пазачките си. Той влязъл при тях и ги поздравил. А принцесата, щом чула гласа му, скочила и го прегърнала; целунала го по челото и го притиснала до гърдите си. Той й казал:
— Повелителко моя, твоето отсъствие ме изпълваше с тъга през цялото време!
А тя отвърнала:
— Ти мен натъжи със своето отсъствие! Ако беше се забавил по-дълго, сигурно щях да умра.
Тогава той продължил:
— Повелителко моя, какво смяташ ти, защо се държах аз така с баща ти, който постъпи тъй с мен? Ако не те обичах толкова много, тебе, която омайваш всички живи създания, аз щях да го убия за назидание на всички тук. Но тъй като обичам тебе, то обичам и него заради тебе.
А тя отвърнала:
— Но как можа да ме напуснеш? Може ли животът ми да бъде приятен далеч от тебе?
Тогава той я попитал:
— Искаш ли да ме изслушаш и да чуеш онова, което ще ти кажа?
А тя отговорила:
— Кажи всичко, каквото желаеш! Ето виж, аз ще бъда съгласна с всичко, което пожелаеш от мен, и в нищо няма да ти противореча.
И щом той казал:
— Ела с мен в моята страна и моето царство! — тя възкликнала:
— На драго сърце!
Като чул тези думи от устата й, принцът много се зарадвал, грабнал ръката й и я накарал да му даде обет пред аллах всевишния, че ще удържи обещанието си. После той се изкачил заедно с нея на покрива на палата, скочил на коня си и накарал и нея да седне зад него. Притеглил я силно към себе си, завързал я здраво за тялото си, завъртял винта на хълбока на коня и животното се понесло нагоре с двойния си товар. Щом ги видели обаче, робините се разкрещели и съобщили за случилото се на бащата на принцесата — царя, и на майка и. Двамата притичали на терасата на покрива на палата, царят вдигнал очи към небето и видял коня от абаносово дърво, който отнасял двамата млади към небесната шир. При тази гледка царят изгубил и ума и дума от страх, после се развикал и изкрещял:
— О, царски сине, моля те в името на аллаха, смили се над мен и моята съпруга и не ни разделяй с дъщеря ни!
Ала принцът не му отговорил; и тъй като все пак му минало през ума, че девицата може да съжали, задето се е отделила от майка си и баща си, той я попитал:
— О, красавице на нашето време, искаш ли да те върна при майка ти и баща ти?
А тя отвърнала:
— Кълна се в аллаха, повелителю мой, аз нямам такова желание; едничкото ми желание е да бъда с теб, където и да си. Защото любовта ми по теб ме кара да забравя всичко друго, дори баща си и майка си.
Като чул тези думи от устата й, той много се зарадвал и оставил конят да се носи леко напред, за да не се страхува тя. Така те продължили да летят все напред и напред, докато той забелязал една зелена полянка, на която бълбукал извор; там те слезли да хапнат и пийнат. После принцът отново яхнал коня, поканил принцесата също да се качи и я завързал здраво за себе си, защото се страхувал за живота й. И пак се понесъл заедно с нея във въздуха и летели, докато стигнали града на неговия баща. Голяма радост изпълнила принца и тъй като искал да покаже на принцесата своето царство и власт и да й докаже, че властта на баща му е по-голяма, отколкото могъществото на нейния баща, той спуснал коня в една градина, където баща му обичал да се разхожда, и я отвел до една беседка, издигната за баща му. Там принцът оставил коня от абаносово дърво пред входа на беседката, заръчал й да го пази и й казал: