— Остани тук, докато изпратя човек да дойде да те вземе! А аз ще отида сега при баща ми, за да приготвя палат за тебе и да ти покажа своята царска власт.
Като чула тези думи, принцесата казала зарадвана:
— Направи каквото си решил. — Защото тя си помислила, че ще влезе в двореца с всички тържествени почести, както подобава на високото й положение.
А принцът я оставил и се отправил към града и отишъл при баща си. Щом го видял, царят се зарадвал на завръщането му, тръгнал към него и го поздравил с „добре дошъл“. А принцът казал на баща си:
— Знай, татко, че аз доведох принцесата, за която ти разказах. Оставих я навън пред града в една градина и дойдох сам, за да ти съобщя това, та да приготвиш тържествена процесия и да излезеш да я посрещнеш, с което ще й покажеш своята власт, бойците и телохранителите си.
— С радост ще го сторя! — отвърнал царят.
И той веднага дал заповед жителите на града да украсят всички домове, а сам той се отправил с целия си блясък и с най-красивите си одежди вън от града, придружен от своите бойци, от царедворците и сановниците и от своите слуги, а през това време принцът взел от двореца много скъпоценности и скъпи одежди и други невиждани богатства и заръчал да украсят за принцесата един чертог със зелен, червен и жълт брокат и подредил там индийски, гръцки и абисински робини и отрупал всичко с невиждани богатства. После принцът оставил чертог и робините вътре и избързал на кон пред царя към градината; стигнал бързо беседката, където бил оставил принцесата. Потърсил я, ала не я намерил; и коня не намерил. Тогава той се ударил по челото, започнал да къса дрехите си и да се лута смутен из градината, обезумял от мъка. А като се овладял, си казал:
„Как е могла тя да узнае тайната на коня, след като аз сам не й я издадох? Може би персийският мъдрец, който бе направил коня, я е открил и я е откраднал като отмъщение за онова, което му стори баща ми!“ — Като си казал това, принцът намерил пазачите на градината и ги разпитал не са ли срещали някого:
— Видяхте ли да минава някой край вас и да влезе в тази градина?
А те отвърнали:
— Не сме виждали никой да влиза в тази градина освен персийския мъдрец, който влезе вътре, за да събира билки.
Като чул тези думи, принцът бил сигурен, че именно мъдрецът е откраднал принцесата.
А ето какво била отредила да се случи съдбата: Когато принцът оставил девойката в беседката и избързал към двореца на баща си, за да подготви там всичко, персийският мъдрец дошъл в градината да си набере няколко билки. Усетил мириса на мускус и благовония, който изпълвал цялата градина; а уханието се излъчвало от принцесата. Мъдрецът се насочил към приятния дъх и стигнал до беседката. Там неочаквано видял пред вратата коня, който бил измайсторил със собствените си ръце; сърцето му се изпълнило с ведра радост, още повече, че той бил много натъжен, задето се лишил от коня си. Сега той пристъпил към животното, проверил всичките му части и видял, че нищо не е повредено. Вече се канел да го яхне и да полети с него, когато си казал:
„Ще трябва първо да видя дали принцът не е донесъл нещо и не го е оставил тук заедно с коня“.
И той влязъл в беседката и видял там девойката, която приличала на слънцето, обливащо безоблачния небесен свод със своя блясък. Щом я видял, той веднага разбрал, че девойката е от знатен род и че принцът я е отвлякъл и я е довел с коня и я е оставил тук, за да отиде в града и се върне оттам да я посрещне с празнично шествие и големи почести. Така мъдрецът пристъпил към девойката и целунал пода пред нея; тя вдигнала поглед към него, ала видяла, че той е грозен и с ужасно тяло. Попитала го:
— Кой си ти?
А той отвърнал:
— Велика господарке, аз съм пратеник на принца; той ме изпрати при теб и ми заповяда да те отведа в една друга градина, по-близо до града.
Като чула този отговор, тя пак попитала:
— А къде е принцът?
Мъдрецът отговорил:
— Той сега се намира в града при своя баща, ала скоро ще дойде при теб, за да те посрещне с тържествено шествие и с почести.
Тогава тя казала:
— Нима принцът не можа да намери другиго да изпрати при мен, а не тебе?
Мъдрецът се изсмял на тези думи и казал:
— Велика господарке, не се оставяй да те излъжат грозното ми лице и неприятната ми външност! Ако можеше да получиш от мен онова, което получи принцът, сигурно би ме похвалила. Именно заради грозния ми вид и заради ужасната ми фигура принцът избра мен да ти донеса вестта, тъй като любовта му към теб го изпълва с ревност, а иначе той има безброй наемници, роби, слуги, евнуси и телохранители!
Чак при тези думи принцесата повярвала и се изправила, подала му ръка и го попитала: