Приказка за ловеца и за големия орел
Било ли е, или не — не знам, но казват, че някога живял един беден ловец. Отишъл той веднъж на лов и какво да види — върху клоните на три дъба, разперил криле, лежи огромен орел. Прицелил се ловецът в орела, а орелът продумал:
— Не ме убивай, малък съм още. Вземи ме в къщи, полекувай ме, че едното ми крило е счупено. Ще ти потрябвам!
Ловецът не убил орела; занесъл го в къщи и почнал да го лекува. Жена му се сърдела:
— Ние няма какво да ядем, а ти и орел си домъкнал.
Две седмици лекувал ловецът орела и най-после го излекувал. Орелът му казал:
— Заведи ме сега при ония три дъба.
Ловецът го завел. Литнал нагоре орелът, изтръгнал единия дъб и го захвърлил през три планини.
— Не, не съм се излекувал още — рекъл орелът. — Да се върнем, — полекувай ме още.
Върнал ловецът орела в къщи, а жена му сърдито го посрещнала:
— Сами нямаме нищо, а ти и него си домъкнал!
Лекувал ловецът орела още две седмици.
— Заведи ме пак при дъбовете — казал му орелът.
Ловецът го завел. Литнал нагоре орелът, сграбчил втория дъб, изтръгнал го с корените му и го захвърлил през девет планини.
— Не съм се излекувал, върни ме да ме полекуваш още — казал той. Ловецът пак довел орела в къщи, пак сърдито го посрещнала жена му, но той не я слушал — лекувал и хранел орела. Лекувал го още две седмици.
— Е, заведи ме сега! — казал орелът.
Ловецът го завел. Литнал орелът, изтръгнал и третия дъб и го захвърлил толкова далеч, че нито се чул, нито се видял. Тогава орелът рекъл:
— Аз съм вече излекуван. Заколи един вол, вземи го със себе си и се качи на гърба ми. Ще те заведа при моите родители. Те ще изсипят пред тебе различни съкровища, но ти не вземай нищо, а поискай да ти дадат само своята стара, ръждясала кутия.
Направил ловецът така, както го посъветвал орелът, заклал един вол, сложил го на гърба на орела и сам се качил на него. Литнал орелът и се понесъл все по-нависоко и по-нависоко. Щом обърнел глава към ловеца, той отрязвал парче месо от вола и го пъхал в човката му. Почти били пристигнали вече, когато орелът за последен път обърнал глава, но месото на вола било свършило. Отрязал тогава ловецът парче месо под коляното си и му го подал.
— Ех, че е вкусно това месо! — казал орелът.
След малко пристигнали. Слязъл ловецът от орела и почнал да накуцва.
— Защо куцаш? — попитал го орелът.
— Онова месо, което похвали, беше от мене; волът се беше свършил.
Погладил орелът с крило крака на ловеца и раната зараснала. Отишли при майката на орела и той й казал:
— Майко, аз лежах с пречупено крило, но този човек ми спаси живота. Надари го, дай му каквото поиска.
Изсипала майката на орела пред ловеца злато, сребро, бисер, безценни камъни, скъпи дрехи и шапки — към нищо не посегнал ловецът.
— Кажи, какво искаш? — попитала майката на орела.
— Дайте ми вашата ръждясала кутия!
Извадила майката на орела още повече скъпоценности, още по-хубави и по-прекрасни от предишните — нищичко не взел ловецът и тръгнал да си отива.
— Ела тогава, вземи, каквото искаш — казала майката на орела, но пак не му дала кутията, а само му показала още нови и нови богатства.
Към нищо не посегнал ловецът и вече тръгнал да си отива. Върнала го за трети път майката на орела и му дала кутията.
— Само внимавай, не я отваряй, докато не стигнеш в къщи, защото ще съжаляваш! — предупредила го тя.
Качил орелът отново ловеца на гърба си, полетял надолу, свалил го на земята и отлетял.
Вървял ловецът към къщи с кутията в ръце и си мислел: „Ами ако са ме измамили и са ми хързулнали празна кутия! Я да видя аз какво има в нея. Може да е нещо, което да ме убие!“
Отворил той кутията. Изведнъж от нея наизскачали магазини, къщи, дворци, разпрострял се цял град; из града тичали насам-натам търговци, суетели се, шумели и търгували — с една дума, кипял живот. А ловецът гледал и не знаел как да прибере всичко това в кутията и да я затвори. Чудел се той и се маел, блъскал си главата, скубел си косите.
В това време към него се приближил един змей:
— За какво се тревожиш толкова, човече?
— Как да не се тревожа? Отворих тази кутия, от нея излезе цял град, а сега не зная как да го прибера отново и да затворя кутията.
— Какво ще ми дадеш, ако ти помогна? — попитал го змеят. — Ще ми дадеш ли онова, което още не знаеш?
— Ще ти го дам, защо не — отвърнал ловецът.
А той не знаел, че докато летял с орела, жена му родила златокъдрав син.
Змеят прибрал обратно целия град в кутията и я затворил. Останало наоколо, както и по-рано, само голо поле.
— Когато му дойде времето, аз ще си поискам обещаното и ти ще ми го изпратиш — казал змеят.