Пристигнал ловецът в къщи, отворил кутията и наизскачали магазини, къщи, дворци, цял огромен град. Из града тичали насам-натам търговци, пазарели се, шумели. Нашият ловец станал господар на целия този град.
Тревожела го само съдбата на сина му: змеят няма да забрави, ще си поиска обещаното.
Дошло време, поискал си змеят своето. Приготвил се и тръгнал златокъдрият момък. Вървял, вървял и срещнал една бабичка.
— Къде отиваш, синко? — попитала го тя.
— Отивам при змея да ме изяде — отвърнал той.
— Синко — казала му бабичката, — като изминеш още малко път, ще видиш една река. В нея ще дойдат да се къпят щерките на змея. Ти се скрий там. Която застане най-горе, тя е най-голямата, която застане по-долу — средната, а най-долу — най-малката. Ти открадни дрехите на най-малката и ги скрий. Нейните сестри ще си отидат, а тя ще остане гола; ти няма да й дадеш дрехите, докато не обещае да ти стане жена. Тя ще ти помогне във всичко, ще те отърве от бедата.
Момъкът изпълнил всичко точно така, както го била научила бабичката. Стигнал той до реката, скрил се и зачакал сестрите. Те дошли, съблекли се и почнали да се къпят. Момъкът излязъл, грабнал дрехите на най-малката и ги скрил. Изкъпали се девойките и излезли от водата. По-големите се облекли и си отишли, останала само най-малката. Дълго търсила тя дрехите си, но като не ги намерила, извикала:
— Който и да си ти, излез, покажи се! Сестра ще ти стана!
Момъкът не излязъл. Девойката извикала още веднъж:
— Излез, покажи се! Сестра ще ти стана!
Момъкът пак не излязъл. Тогава девойката казала:
— Излез, покажи се! Нека бъде така, както ти искаш — жена ще ти стана!
Излязъл тогава момъкът и й върнал дрехите. Погледнала го девойката, харесал й златокъдрият момък.
— Кой си ти и какво те води насам? — попитала го тя.
— Отивам при баща ти да ме изяде.
— Не се страхувай — казала му тя, — кажи ми само, когато изпаднеш в затруднение.
Момъкът отишъл при змея.
— Ще ти поръчам нещо и ако не го изпълниш, знай, ще те изям — рекъл змеят. — Покрий за една нощ целия ми дом и двора ми със златоткани килими!
Натъжил се момъкът и отишъл при жена си. Разказал й той какво искал от него баща й.
— Какво да правя? — попитал я той.
— Ти си легни — отвърнала жена му, — аз сама ще свърша всичко. Извикала тя хората си и им заповядала да покрият със златоткани килими целия дом и двора. На сутринта казала на мъжа си:
— Иди и поправи тук-там по нещо, уж че всичко ти сам си изтъкал. Излязъл змеят и какво да види — момъкът седи и поправя златотканите килими. Почудил се, но нямало какво да прави. Извикал той момъка и му казал:
— Издигни ми до утре такъв дворец, че и царят да не се срамува да влезе в него.
Отишъл момъкът при жена си, разправил й всичко, а тя му казала:
— Ти иди да спиш, аз сама ще свърша всичко.
Легнал си момъкът и заспал. Жена му извикала своите хора и им поръчала:
— Хайде работете по-сръчно, вие сте едничката ми надежда!
Издигнали те до сутринта дворец — да му се ненагледаш! Щом се съмнало, жената казала на мъжа си:
— Ставай, изкачи се на покрива, вземи чукче и почукай малко, уж че не си довършил нещо през нощта.
Изкачил се момъкът и почнал да чука с чукчето.
Излязъл змеят и какво да види — пред него се издига прекрасен дворец! Прехапал той устна, но нямало какво да прави. Тогава казал на момъка:
— Имам един необязден кон. Ако го обяздиш — добре, не успееш ли — ще те изям!
— Добре — рекъл момъкът и отишъл при жена си.
— Твоят баща има необязден кон, трябва да го укротя — казал й той.
— Дотук беше лесно — отговорила жена му, — трудното започва едва сега. Моят баща сам ще се превърне на кон, а ти ще трябва да го обяздиш. Аз ще ти дам юзда, която да му сложиш, но вземи със себе си и едно желязно чукче: щом литне нагоре — бий го по главата с него, слезе ли надолу — по носа го удряй. Не го жали, бий го с всички сили, иначе няма да се върнеш жив!
На сутринта момъкът взел юздата и желязното чукче и отишъл при коня. Метнал се на гърба му и конят се понесъл като вихър. Щом литнел нагоре, момъкът с всичка сила го удрял по главата с желязното чукче; спуснел ли се надолу — удрял го по носа. Изранил го целия. Уморил се конят, изтощил се и се спрял едва жив. Отвел го момъкът в конюшнята, снел му юздата и си излязъл.
Конят се превърнал пак на змей и се изправил пред вратата.
— Е, обязди ли коня? — попитал го той.
Гледал момъкът — главата на змея цялата в кръв.
— Какво ти е? — попитал го той.
— Ти ме нареди така — отговорил змеят. — Конят, който яздеше, бях аз. Но утре все пак ще те изям, няма да се отървеш!