Выбрать главу

Изплашил се момъкът и изтичал право при жена си.

— Е, какво, обязди ли коня? — попитала то тя.

— Баща ти все пак утре ще ме изяде!

Станали през нощта двамата и напуснали къщата. Хукнали, колкото им сили държат.

На сутринта змеят разбрал, че са избягали, и тръгнал да ги гони. Бегълците все тичали.

— Я се обърни да видиш дали не ни гони някой — казала жената. Момъкът се обърнал и рекъл:

— Вижда се нещо голямо колкото муха.

Превърнала се жената на нива, а мъжът на жътвар. Превива гръб жътварят, жъне, пот тече от него.

Приближил се змеят и го попитал:

— Минавали ли са оттук момък и девойка?

— Цял ден жъна, пот тече от мене, минувачите ли ще гледам? — отговорил жътварят. — Никого не съм виждал.

Върнал се змеят обратно.

Превърнала се пак нивата на девойка, а жътварят — на момък и двамата продължили по-нататък.

Дошъл си змеят в къщи и се оплакал на жена си:

— Никого не намерих!

— Никого ли не срещна по пътя? — попитала го жената.

— Как не: на едно място видях нива и един жътвар я жънеше. Отидох при него, попитах го, но той не бил виждал никого.

— Че това са били дъщеря ти и зет ти — казала жената на змея.

Тръгнал пак змеят след бегълците.

Дъщерята на змея казала на мъжа си:

— Я се обърни да видиш дали не идва някой!

— Вижда се нещо голямо колкото муха — казал мъжът.

— Това е баща ми.

Превърнала се девойката на непроходима гора — слънчев лъч не можел да проникне в девствените й недра, — а момъкът на старец; броди старецът край гората и събира съчки.

Приближил се змеят до него и го попитал:

— Не са ли минавали оттук момък и девойка?

— Кълна се в тази гора, че откак е израсла, друг освен тебе тук не е идвал. Аз съм стар и на мене минувачите не ми трябват.

Обърнал се змеят и поел към къщи.

Станала гората пак девойка, а старецът — момък и двамата продължили своя път.

А змеят се завърнал в къщи.

— Е, не можа ли да ги стигнеш, не ги ли хвана? — попитала го жена му.

— Не — отговорил змеят, — никой не ги е виждал. По пътя срещнах само един старец — събираше съчки край една гора; никого другиго не видях.

— Ах, ти, глупако! Тази гора е била дъщеря ти, а старецът — твоят зет! Сега и аз ще дойда, ще видим дали ще ни избягат.

Метнали се те на конете и препуснали.

Бързали бегълците, но змеят и жена му почнали да ги настигат. Девойката казала:

— Я се обърни да видиш дали не ни гони някой.

Обърнал се момъкът и рекъл:

— Вижда се нещо колкото муха.

— Това е баща ми — казала девойката и се обърнала. Гледа — двама души са. — И майка ми е с него. Сега вече не можем се отърва.

Превърнала се девойката на бездънно езеро, а момъкът — на патица.

Приближили се змеят и жена му, гледат — пред тях блести езеро, а в него плува патица. Навела се жената на змея и започнала да пие водата на езерото — цялото езеро искала да пресуши. Почнал да пие и змеят. Пили, пили, докато се пръснали.

Превърнало се езерото пак на девойка, а патицата — на момък, прегърнали се двамата и се целунали от радост. После възседнали конете на змея и жена му и отишли при бащата на момъка.

Информация за текста

© 1981 Дона Минчева, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Вълшебният калпак. Грузински народни приказки

Подбор и превод от руски: Дона Минчева

Издателство „Народна младеж“, София, 1981

Редактор: Малина Баева

Художник: Петър Рашков

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Янка Събева

Грузинские народние сказки (сто сказок)

Под редакцией проф. Л. Я. Чиковани

Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15022]

Последна редакция: 2010-01-16 09:00:00