— На твоите услуги, на твоите услуги, повелителю мой! Поискай и ще получиш! Някое селище ли искаш да заселиш, или да унищожиш някой град? Цар ли искаш да убиеш, или да прекопаят по твоя заповед река, или нещо друго? Каквото и да пожелаеш, веднага ще бъде изпълнено с разрешение на могъщия владетел, създателя на деня и нощта.
Маруф попитал:
— О, създание на нашия господар, кой си ти и какво представляваш?
Онзи отвърнал:
— Аз съм слугата на този пръстен и служа томува, който го притежава. Каквото и желание да изрече той, аз ще го изпълня и не мога да се противопоставя на нищо, което той ми заповяда. Аз съм султан на пазачите духове и мойта войска се състои от седемдесет и две племена, всяко от които наброява седемдесет и две хиляди души. Всеки от тези хиляди властвува над хиляда марида, а всеки марид командува хиляда пазача; всеки пазач е господар на повече от хиляда демона. Всички те са под моя власт и не смеят да ми противодействуват. А аз съм свързан чрез магия с този пръстен и не мога да не се подчинявам на онзи, който го притежава. Ето виж, сега пръстенът е твой и аз съм твой слуга. Искай, каквото желаеш, аз ще се вслушам в думите ти и ще се подчиня на заповедта ти! И ако ти потрябвам когато и да било, когато се намираш по море или по суша, потъркай пръстена и ще ме видиш край себе си. Пази се обаче да не го потъркаш два пъти едно след друго, защото тогава ще ме изгориш чрез огнената сила на тайнствените имена, които са издълбани върху него, и ще ме загубиш и ще съжаляваш за мен! Ето, сега вече знаеш кой съм. Това е всичко.
А търговецът Маруф, като чул тези думи, попитал:
— Как ти е името?
Демонът отвърнал:
— Името ми е Абу ес-Саадат8.
Тогава Маруф рекъл:
— О, Абу ес-Саадат, какво е това място тук? И кой те е свързал чрез магия към тази кутийка?
— Повелителю мой — отвърнал демонът, — това място тук е едно съкровище, наречено съкровището на Шадад ибн-Ад, и е на човека, който построи Ирам, града с извисяващите се колони, каквито няма нийде по света. Аз бях негов слуга, докато той беше жив, и това беше неговият пръстен с печат, който той постави в своята съкровищница; сега обаче пръстенът стана твой.
А Маруф продължил да пита:
— Можеш ли да изнесеш всичко, което се намира тук, на повърхността на земята?
— Разбира се, това е най-лесното нещо — отвърнал духът; и Маруф веднага му заповядал:
— Изнеси тогава всичко, което се намира тук, навън и нека нищо да не остане под земята!
Духът направил знак с ръка към земята и тя се пропукала; тогава той слязъл в цепнатината и изчезнал за миг. Скоро обаче оттам наизлезли млади момчета с красиви лица и стройни тела; всички носели златни кошници, а кошниците били пълни със злато. След като ги изпразнили, те отново изчезнали и донесли други; и пак така, и пак така и преди още да мине и час, те изнесли всичкото злато и всички скъпоценни камъни и рекли:
— В съкровищницата не остана вече нищо.
В това време и Абу ес-Саадат се появил над земята при Маруф и му рекъл:
— Повелителю мой, ти виждаш, ние изнесохме горе всичко, което се намираше в съкровищницата.
Тогава кърпачът на обуща попитал:
— Кои са тези хубави момчета?
Духът отговорил:
— Това са моите синове. Работата не заслужаваше да свиквам пазачите духове, затова моите синове изпълниха твоето желание и се чувствуват поласкани, че могат да ти служат. Кажи какво друго желаеш!
Тогава Маруф рекъл:
— Можеш ли да ми набавиш товарен добитък и ракли, да натовариш тези богатства в раклите, а раклите върху добичетата?
— Няма нищо по-лесно от това — отвърнал духът и надал лек вик.
Отново пред него се появили синовете му, осемстотин на брой, и той им казал:
— Част от вас да се превърнат в товарен добитък, другите в хубави наемници, и най-дребният от всички ви да няма равен на себе си сред хората на никой цар! Едни да се превърнат в мулетари, а други в слуги!
Те сторили, каквото той им заповядал; седемстотин от тях се превърнали в магарета, а останалите сто — в прислуга. Тогава той извикал духовете пазачи и когато те се явили пред него, им заповядал част от тях да се превърнат в коне, оседлани със златни и украсени със скъпоценни камъни седла.
Като видял това, Маруф попитал:
— Къде са раклите?
Донесли ги пред него. Тогава той рекъл:
— Приберете златото и скъпоценните камъни в тях, като ги отделите по вид!
Те напълнили раклите и ги натоварили на триста магарета. Тогава Маруф попитал:
— О, Абу ес-Саадат, би ли могъл да ми набавиш и товари със скъпоценни платове?
А той отвърнал:
— Египетски платове ли искаш, или сирийски, или персийски, или индийски, или гръцки?