При тези думи тя го цапардосала по бузата и му избила един зъб, така че кръвта потекла по гърдите му. Разярен, той я тупнал леко по главата, тогава тя го сграбила за брадата и се разкрещяла с все сили:
— О, мюсюлмани!
Дотичали съседите и откопчили ръцете й от брадата му; започнали да я корят и да й се карат и рекли:
— Всеки от нас би бил щастлив, ако му се падне да се наяде със сладки палачинки с петмез! Как можеш да бъдеш толкова безсърдечна с този беден човек? Засрами се най-после!
И те й говорили така с добро, докато между двамата се възцарил мир. Щом хората се разотишли обаче, тя се заклела, че няма да хапне от палачинките, а Маруф, измъчван от голям глад, си рекъл:
„Щом тя се закле, че няма да яде, да си хапна аз поне“.
И той седнал да се нахрани, а тя, като го видяла, че яде, извикала:
— В името на аллаха, дано, каквото хапнеш, се превърне в отрова, та да ти разяде гърлото! — дано клетвата не застигне никого!
Тогава той й рекъл:
— Няма да бъде така, както ти казваш — и продължил да се храни доволен и добавил: — Ти нали се закле, че няма да ядеш; аллах обаче е великодушен. Ако е такава волята на аллаха, утре вечер ще ти донеса палачинки с пчелен мед, които ти сама ще си изядеш.
Помъчил се той да я успокои, а тя все продължавала да го кълне; не престанала чак до сутринта да го обижда и да го ругае. И когато се развиделило, тя запретнала ръкави до лакти и отново се нахвърлила да го убие. Той обаче извикал:
— Дай ми време, нали ти казах, че ще ти донеса други!
И като рекъл това, той забързал към джамията, помолил се на аллаха и се отправил към своя дюкян, отворил го и седнал. И едва-що седнал, ето че дошли двама пратеници на кадията и му рекли:
— Ставай, защото те вика кадията! Жена ти се е оплакала пред него; тя изглежда така и така.
По описанието той разбрал, че е била жена му, и рекъл:
— Нека аллах всевишният я накаже! — Станал и тръгнал подир двамата пратеници, които го отвели пред кадията.
Там той видял жена си с превързана ръка и изцапан с кръв яшмак, стои и плаче и си бърше сълзите. Кадията се нахвърлил върху него:
— Човече божи, нямаш ли страх от аллах всевишния? Как можеш да биеш жена си, да й счупиш ръката и да й избиеш зъбите, как можа да направиш всичко това?
Маруф отвърнал:
— Щом съм я бил и съм й избил зъбите, осъди ме, както ти сметнеш за добре! Работата обаче стоеше така и така и съседите вече ни помириха. — И той разказал на кадията всичко от начало до край.
А кадията бил добър човек, затова извадил четвърт динар от джоба си и рекъл на Маруф:
— Човече, вземи тези пари и поръчай да й приготвят сладки палачинки с пчелен мед, след това се сдобрете и живейте в мир!
Но обущарят отговорил:
— Дайте парите на нея!
След като тя взела парите, кадията възцарил мир между двамата и рекъл:
— Жено, подчинявай се на мъжа си, а ти, човече, бъди мил с жена си!
Така, помирени от кадията, те си тръгнали — жената се обърнала на едната страна, мъжът — на другата, и се запътил към дюкяна си. Едва седнал на столчето, ето че двамата пратеници на кадията дошли при него и му казали:
— Дай ни възнаграждението за извършената услуга!
Той им отвърнал:
— Кадията не ми поиска никакви пари, дори ми даде четвърт динар.
Те обаче продължили:
— Не те питаме дал ли ти е кадията нещо, или ти е взел. Не ни ли платиш възнаграждението, ще си вземем парите от теб със сила.
И те го замъкнали на пазара и го принудили да продаде обущарските си сечива; след като им дал половин динар, те го оставили на мира. А той подпрял глава с ръка и седнал натъжен, тъй като вече нямал сечива и не можел повече да работи.
И както седял така отчаян, ненадейно върху него се нахвърлили двама ужасно грозни мъже и рекли:
— Стани, човече, и ела, че те вика кадията! Жена ти се е оплакала при него от тебе.
— Че кадията вече ни помири! — отвърнал той, но те рекли:
— Ние идваме от друг кадия, жена ти се е оплакала при нашия кадия!
Тогава той тръгнал заедно с тях, като се помолил на аллаха да го запази от жена му със следните думи:
„Аллах е нашето упование, той е най-справедливият ни съдник!“
А като видял жена си, възкликнал:
— Та нали се помирихме с тебе, добра ми жено?
Тя обаче рекла:
— Не може да има мир между тебе и мене!
Тогава той пристъпил към кадията и му разказал цялата си история и приключил с думите:
— Еди-кой си кадия ни помири само преди час.
Тогава кадията рекъл на жената:
— Безсрамна жено, защо идваш да се оплакваш пред мене, след като вече е сключен мир помежду ви?
Тя отвърнала: