— Аз не съм нито търговец, нито някакъв цар — и му разказал своята история от начало докрай.
Тогава везирът го помоли:
— В името на аллаха, повелителю мой Маруф, покажи ми този пръстен, за да видим и ние какво представлява той!
Пияният Маруф свалил пръстена от ръката си рекъл:
— Вземете го и го разгледайте.
Везирът веднага грабнал пръстена, започнал да го върти насам и натам и рекъл:
— Ще се появи ли и пред мен слугата, ако аз потъркам пръстена?
— Разбира се — отвърнал Маруф, — потъркай го и духът веднага ще се появи и можеш да го видиш!
Тогава везирът потъркал пръстена и неочаквано се разнесъл глас:
— На твоите услуги, господарю! Поискай и ще ти се даде! Град ли искаш да разрушиш, или да построиш нов, или да убиеш някой цар? Каквото и да пожелаеш, аз ще го изпълня за тебе, без да ти противореча.
А везирът посочил Маруф и рекъл на духа:
— Издигни този нещастник в небесата и го захвърли в най-далечната пустиня, там, където няма да намери нито за ядене, нито за пиене, та да загине от глад и да умре от най-жалка смърт, без никой да узнае за него!
Духът грабнал Маруф и се понесъл заедно с него между небето и земята, а Маруф, като видял това, разбрал каква опасност го грози и че наближава смъртта му, и викнал през сълзи:
— О, Абу ес-Саадат, къде смяташ да ме отнесеш?
Духът отговорил:
— Ще те хвърля в пустинната четвъртина16, о, лекомислен глупако! Има ли човек, който да притежава подобен талисман и сам да го даде на хората да го видят? Ти си заслужи онова, което те сполетя, и ако аз не се страхувах от аллаха, бих те хвърлил от хиляда сажена височина, та преди още да достигнеш до земята, ветровете да те разнесат на късове по всички посоки.
Маруф мълчал и не казал нито дума повече, докато стигнали пустинната четвъртина; там духът го хвърлил и се върнал обратно, като го оставил сам в безбрежната пустиня…
Тогава Шехеразада забелязала, че навън се развиделява, и прекъснала разказа си по средата. А когато настъпила деветстотин деветдесет и деветата нощ, тя продължила:
— Разказвали са ми, о, щастливи царю, че духът слуга взел Маруф, хвърлил го в пустинната четвъртина и се върнал обратно, а него оставил там самичък.
Да оставим сега Маруф и да се върнем отново при везира! Щом станал собственик на пръстена, той рекъл на царя:
— Е, какво ще кажеш сега? Казах ли ти аз, че този човек е лъжец и измамник? Ала ти не искаше да ми вярваш?
— Прав си везире, мой — отвърнал царят, — нека аллах да те дари с добро здраве! Дай сега на мене пръстена, за да го разгледам и аз.
Везирът го погледнал ядно, заплюл го в лицето и извикал:
— О, глупако! Как ще ти го дам и ще остана твой слуга, след като станах твой господар? Не, аз няма дори да те оставя да живееш повече! — После той потъркал пръстена и едва-що духът се появил, му заповядал: — Вземи този нахалник и го хвърли на същото място, където хвърли зет му, лъжеца!
Духът грабнал царя и отлетял с него. А царят го попитал:
— О, божа твар! Каква е моята вина?
Слугата на пръстена отвърнал:
— Аз не знам, моят господар ми заповяда така, и аз не мога да не изпълня заповедта на онзи, който стане собственик на магическия пръстен.
И той продължил да лети заедно с него и накрая го хвърлил на мястото, където лежал Маруф; после се извърнал и оставил и царя там. Царят чул Маруф да плаче и пристъпил към него, и му разказал какво се било случило. После двамата седнали на земята и започнали да оплакват участта, която ги била сполетяла, и никъде наоколо не се виждало нищо — нито за ядене, нито за пиене.
А сега да се върнем към везира! След като отстранил Маруф и царя, той излязъл от градината; сетне накарал да свикат цялата войска, поканил и първенците от Държавния съвет и им разказал какво направил с Маруф и с царя; съобщил им също така за пръстена и им казал:
— Ако не ме изберете за ваш султан, ще заповядам на слугата на пръстена да ви отнесе всички оттук и да ви захвърли в пустинната четвъртина, където ще измрете от глад и жажда!
Те отвърнали:
— Не ни причинявай мъки! Ние сме доволни ти да ни станеш султан и всички ще се подчиняваме на заповедите ти.
Така те се съгласили пряко волята си той да стане техен султан и той раздал на всички почетни одежди; после започнал да изисква от Абу ес-Саадат всичко, каквото му хрумнело, и духът веднага му го донасял. И когато седнал на трона и всички бойци му се заклели във вярност, той пратил да съобщят на дъщерята на царя:
— Приготви се, аз ще дойда още тази нощ при теб, защото силно те желая!
Тогава тя заплакала от мъка по баща си и по своя съпруг и помолила пратеника да съобщи на везира:
16
Пустинната четвъртина навярно означава празната четвъртина — голямата пустиня в средната част на Южна Арабия. — Б.пр.