— Изчакай, докато мине времето на вдовството ми17; тогава можеш да сключиш брачен договор с мене и да дойдеш, както е редно и позволено!
Той обаче отново върнал пратеника при нея, за да й каже:
— Не признавам никакво вдовство и каквото и да било отлагане; нямам нужда да сключвам брачен договор, за мен не съществува никаква разлика между позволено и непозволено, аз настоявам и ще дойда тази вечер при теб.
Тогава тя заръчала на пратеника да му предаде:
— Тогава бъди добре дошъл! Нека стане така!
Ала това било само хитрост от нейна страна.
А везирът, щом получил отговора й, много се зарадвал и му олекнало на душата, защото той бил обзет от гореща любов към принцесата.
След това той заповядал да поднесат богата гощавката на целия народ със следните думи:
— Яжте от тези ястия, това е сватбена гощавка, защото аз ще вървя тази вечер при принцесата!
Шейхът на исляма обаче рекъл:
— Не ти е разрешено да отидеш при нея, преди да изтече вдовството й и преди да си сключил брачния договор с нея.
А везирът викнал:
— Аз не признавам никакво вдовство и никакво отлагане; затова не си хаби думите напразно!
Тогава шейхът на исляма млъкнал, изплашен от злобата на везира, ала казал на бойците:
— Той е неверник, за него няма ни вяра, ни закон!
И когато паднала нощта, везирът отишъл при принцесата и я заварил облечена в най-скъпите одежди и нагиздена с най-красивите украшения. Щом го видяла, тя го посрещнала усмихната и му рекла:
— Нека бъде благословена тази нощ! Ако беше убил баща ми и съпруга ми, щеше да бъде още по-добре за мен!
Той й отвърнал:
— Аз сигурно ще ги убия.
Тогава тя го поканила да седне и започнала да се шегува с него и да му показва любовта си и както го галела и му се усмихвала пред лицето, той си загубил ума от радост. А тя го мамела със своите ласки само защото искала да се сдобие с пръстена и да превърне радостта му в мъка, която да се стовари върху собствената му глава; и тя вършела всичко това според указанието на онзи, който бил казал:
А той, като усещал ласките й и гледал усмивката й, почувствувал, че в него се разгаря страстта и пожелал двамата да се съединят в любовна прегръдка. Ала когато се приближил към нея, тя се отдръпнала назад, заплакала и рекла:
— Повелителю мой, нима не виждаш този човек, който ни гледа? В името на аллаха, скрий ме от тези очи! Как можеш да се съединиш в любовна прегръдка с мен, след като той ни гледа?
Тогава везирът извикал разсърден:
— Къде е този човек?
А тя отвърнала:
— Ето го в камъка на пръстена ти! Той подава глава оттам и ни гледа!
Везирът повярвал, че слугата на пръстена ги гледа от камъка, та рекъл усмихнат:
— Не се плаши! Това е слугата на пръстена, който е мой слуга.
А тя отвърнала:
— Аз се страхувам от духове, свали този пръстен и го махни надалеч от мен!
Тогава той свалил пръстена от пръста си и го поставил върху възглавницата. Ала щом се приближил към нея, тя го ритнала силно с крак в стомаха, така че той политнал назад и паднал в несвяст. Тя бързо извикала прислужниците си и когато те притичали, им заповядала:
— Хванете го!
И щом четиридесетте робини го уловили, тя бързо грабнала пръстена от възглавницата и го потъркала. Абу ес-Саадат веднага се явил пред нея и рекъл:
— На твоите услуги, господарке!
Тя казала:
— Вдигни този неверник и го хвърли в затвора и го окови в тежки окови!
Духът го грабнал и като го хвърлил в най-тъмния затвор, се върнал и й съобщил:
— Хвърлих го в затвора!
Тогава тя го попитала:
— Къде отнесе баща ми и съпруга ми?
А той отвърнал:
— Пуснах ги в пустинната четвъртина!
Тогава тя извикала:
— Заповядвам ти веднага да ги доведеш при мен!
— Слушам и се подчинявам! — отвърнал той и отлетял. Летял бързо, докато стигнал до пустинната четвъртина.
Там се спуснал при двамата мъже и ги намерил да плачат и да оплакват взаимно мъката си. Духът им рекъл:
— Не се страхувайте! Спасението ви е близко. — После им разказал какво бил направил везирът и заключил с думите: — Така аз сам го хвърлих по нейна заповед в затвора и тогава тя ми заповяда да ви върна обратно.
Двамата мъже много се зарадвали на тази новина, а духът ги вдигнал и полетял с тях и не минало много време и той влязъл заедно с двамата мъже при принцесата. Тя се изправила и поздравила баща си и съпруга си; после ги поканила да седнат и заръчала да им донесат ястия и сладкиши и те прекарали нощта там.