— Той пак ме би след това.
Тогава кадията се обърнал и към двамата:
— Помирете се; ти недей да я биеш повече, и тя няма да ти бъде непокорна занапред!
Така те пак се помирили и кадията рекъл на Маруф:
— Плати сега на пратениците за услугата!
Той платил на двамата мъже и се върнал в дюкяна си; отворил го и седнал като пиян от мъката, която го сполетяла. И както си седял така, неочаквано в дюкяна му налетял друг някакъв човек и му рекъл:
— Маруф, бягай и се скрий! Жена ти те е наклеветила пред най-висшия съд и Абу Табак1 е по дирите ти.
Скочил Маруф, заключил дюкяна и побягнал към Портата на победата2. От парите, които бил получил за калъпите за обуща и от сечивата си, му били останали още само пет пари; пътем той си купил за четири пари хляб и за една пара сирене и продължил да бяга. А времето било зимно и вече идел часът за следобедната молитва; и както Маруф бягал между купищата боклук край портата, отгоре му се излял дъжд като из ведро и дрехите му съвсем се измокрили. Затова той влязъл в джамията „ал-Адилия“; намерил там някаква изоставена постройка и малка полусрутена стаичка, която зеела без врата, и той влязъл вътре, за да се подслони от дъжда, тъй като дрехите му били нагизнали от вода. Сълзите се стичали от очите му и той рекъл омъчнен и натъжен:
— Къде да се дяна от тази лоша жена? Моля те, о, господарю, изпрати ми някой, който да ме отведе в далечна страна, където тя да не може да ме намери!
И като седял разплакан, неочаквано стената се разтворила и отвътре излязло някакво страшилище — кожата да ти настръхне. То проговорило:
— О, човече, защо ме събуждаш през нощта? Аз живея вече двеста години тук и досега никой не е стъпил тук и аз не съм виждал някой да се държи като теб. Кажи ми какво искаш и аз ще изпълня желанието ти, защото сърцето ми се изпълни със съчувствие към тебе!
— Кой си ти? И какъв си? — попитал Маруф; а огромното страшилище рекло:
— Аз съм обитателят на това място.
Тогава Маруф му разказал всичко, което изстрадал от жена си, а духът рекъл:
— Искаш ли да те отведа в страна, където жена ти няма да може да намери път към тебе?
— Да — отвърнал Маруф, а духът казал:
— Качи се тогава на гърба ми!
Маруф се качил, демонът се издигнал във въздуха и полетял с него и летял от часа на вечерната молитва до настъпването на утринния здрач; тогава го оставил да слезе на една висока планина и му рекъл:
— О, смъртни човече, слез от тази планина и ще видиш долу портата на един град; влез там и бъди спокоен, че жена ти няма да намери пътя и не може да стигне до тебе!
После той оставил човека и отлетял, а Маруф стоял учуден и объркан на мястото си, докато изгряло слънцето. Тогава си рекъл:
„Ще тръгна и ще сляза от тази планина долу до града, и без това няма полза да чакам тук“.
И той слязъл до подножието на планината и видял там един град с високи стени и издигащи се дворци и позлатени постройки, които очаровали всеки с красотата си. Той влязъл през портата на града и видял, че тук всяко натъжено сърце може да се разведри, ала когато тръгнал през пазара, местните хора започнали да го гледат и да се втренчват в него, и се струпали наоколо му и се чудели на дрехите му, тъй като тяхното облекло не приличало на неговото. Тогава един от местните граждани рекъл:
— О, човече, ти чужденец ли си?
— Чужденец съм — отвърнал той.
— От коя страна си?
— От Кайро, града на щастието.
— Изглежда, че отдавна си излязъл оттам?
— Вчера, по времето на следобедната молитва.
Тогава човекът му се надсмял и извикал:
— Ей, хора, елате насам и погледнете този човек и го чуйте какво говори!
— Че какво говори той? — попитали хората, а онзи им рекъл:
— Твърди, че идвал от Кайро и бил излязъл оттам вчера, по времето на следобедната молитва.
Всички са разсмели и около него се струпал много народ и всички викали:
— Човече, ти не си с ума си, щом говориш така! Как можеш да твърдиш, че си излязъл от Кайро вчера, в часа на следобедната молитва, и си пристигнал тук тази заран? Та от нашия град до Кайро се пътува цяла година!
Той обаче им отвърнал:
— Вие не сте си с ума, а не аз; това, което ви казвам, е истина. Ето, погледнете, че хлябът, който нося от Кайро, е още пресен!
Той им показал хляба, те го видели и много се учудили; защото хлябът бил различен от хляба, който месели в тяхната страна. Тогава надошли още хора и всички си викали един на друг:
— Вижте хляб от Кайро! Елате да го видите!
Така целият град заговорил за Маруф, едни му вярвали, други го упреквали в лъжа и му се надсмивали. И ето неочаквано по пътя минал един търговец, който яздел ослица, а подире му вървели двама роби. Той си проправил път между навалицата и рекъл: