Но да се върнем сега към валията! Като се събудил от сън, жена му рекла:
— Поздравявам те за петимата мамелюци, които си купил от старицата.
— Какви мамелюци? — попитал той, а тя продължила:
— Че защо криеш от мен? Ако аллах е рекъл, и те могат един ден да заемат като тебе някой пост.
— Кълна се в главата си — извикал той, — не съм купувал никакви мамелюци! Кой ти е казал такова нещо?
Тя отвърнала:
— Онази стара посредница, от която си ги купил и на която си обещал, че ще й платиш за тях хиляда динара и двеста динара бакшиш за нея.
Тогава той я попитал:
— Ти да не си й дала парите?
— Дадох ги — отвърнала жената; с очите си видях мамелюците; те са облечени така, че само дрехите им струват по хиляда динара. Затова изпратих да съобщят за тях и ги предадох на началника.
Валията слязъл долу и видял евреина, мулетаря, мавъра, бояджията и младия търговец. Попитал пазачите си:
— Къде са петимата мамелюци, които сме откупили от старицата за хиляда динара?
Мъжете отвърнали:
— Тук няма никакви мамелюци и ние не сме виждали тук никого другиго освен тези петима мъже, които бяха заловили старицата и я водеха със себе си. Ние всички сме заспали, а тя се е измъкнала скришом и се мушнала в харема. После дойде робинята и ни попита: „При вас ли са петимата мъже, които е довела старицата?“ А ние отвърнахме: „Да“.
Тогава валията възкликнал:
— Аллах ми е свидетел, това е най-жестока измама!
А петимата мъже рекли:
— Ние си искаме от теб вещите!
Той обаче им отвърнал:
— Старицата, вашата господарка, ви е продала на жена ми за хиляда динара.
Те възразили:
— Това не е позволено от аллаха; ние сме свободни мъже и никой не може да ни продава. Ще се оплачем от теб пред халифа!
Тогава той рекъл:
— Никой друг не е показал на старицата пътя към моя дом освен вие самите и аз ще ви продам и петимата по за двеста динара на галерите.
И докато те спорели така помежду си, дошъл емирът Хасан Шар ет-Тарик, който се бил върнал от пътуването си, намерил у дома жена си полуразсъблечена и когато тя му разказала всичко, което преживяла, той викнал:
— Валията ще ми плати за това!
И ето, като дошъл сега при валията, той рекъл:
— Нима ти оставяш старите жени свободно да обикалят из града и да лъжат хората и да ги ограбват? Ти носиш отговорност за това и аз си искам от тебе вещите на жена ми! — После той се обърнал към петимата мъже: — А на вас какво ви се е случило?
И те му разказали всичко, което препатили. Тогава той им рекъл:
— Несправедливо са постъпили с вас. — После се обърнал към валията и попитал: — Ти защо ги държиш затворени?
А валията отвърнал:
— Никой друг не е показал на старицата пътя към моя дом освен тези петимата и благодарение на това тя успяла да ми открадне парите — хиляда динара — и да продаде тия петима мъже на жена ми.
— О, емир Хасане — възкликнали мъжете, — ти ще бъдеш наш съдник в този спор!
Тогава валията рекъл на емира Хасан:
— Аз се нагърбвам да открия вещите на твоята жена, а също така се задължавам и да заловя тази старица. Но кой от вас я познава?
Всички извикали:
— Ние я познаваме! Дай ни десетима от твоите мъже и ние ще я задържим!
Валията им дал десет души. Мулетарят се обърнал към тях:
— Вървете след мен, аз ще я позная по сините очи4!
И ето старата Далила срещнала групата мъже, когато излизали от една уличка; те веднага я заловили и я повлекли към дома на валията. Щом я видял, валията извикал:
— Къде са вещите на тези хора?
Тя отвърнала:
— Аз нито съм ги вземала, нито съм ги виждала.
Тогава той заповядал на пазача на затвора:
— Задръж я в затвора до утре заран!
Пазачът обаче викнал:
— Не искам нито да я отведа, нито да я затворя в килията, за да не ми изиграе някоя мръсна шега, защото после аз ще трябва да отговарям за нея!
Тогава валията яхнал своя кон и повел старицата и всички мъже към брега на Тигър. Там пратил да викнат палача и му заповядал да я закачи за косите на кръста. И след като палачът я прикрепил високо на кръста и оставил десет души да я пазят, валията си отишъл у дома. Ала щом се спуснал мрак, сън налегнал пазачите.
Но случило се така, че един бедуин бил чул някакъв човек да казва на приятеля си:
— Хвала на аллаха заради щастливото ти завръщане! Къде беше през всичкото това време?
А другият отвърнал:
— В Багдад бях, където всеки ден на обяд ядях мекици с мед.
Тогава бедуинът си рекъл:
„Ще трябва и аз да ида в Багдад да си хапна мекици с мед“.
Той през живота си не бил виждал такива мекици, пък и никога не бил ходил в Багдад. Затова яхнал коня си и го подкарал, като си говорел сам: