Като се събудил, Али Китф ел-Джамал видял, че е останал без горни дрехи; освен това видял, че Ахмед ед-Данаф и всичките му хора се валят по пода упоени. Той бързо ги разсънил с противоотрова за бендж. И когато всички се разсънили и се видели полуразсъблечени, Ахмед ед-Данаф извикал:
— Какво се е случило, мъже? Ние тръгнахме, за да я намерим и заловим! А ето че тая развратница нас залови! Има да ни се смее Хасан Шуман! Затова ще изчакаме, докато падне мрак, и тогава ще се разотидем.
През това време Хасан Шуман отишъл и попитал стражата пред казармата:
— Къде са хората?
И тъкмо в този миг, когато той питал за тях, ги видял да се приближават всичките полуголи. Тогава Хасан Шуман произнесъл тези два стиха:
После погледнал мъжете и ги попитал:
— Кой ви е погодил такава шега и ви е разсъблякъл така?
Те отвърнали:
— Ние бяхме дали обещание, че ще заловим една старица, която търсехме, а ето че една млада хубавица ни открадна дрехите.
Хасан Шуман продължил:
— Добре ви е подредила!
Тогава те го попитали:
— Ти познаваш ли я, Хасане?
Той отвърнал:
— Познавам и нея, познавам и старата.
Тогава мъжете се обърнали към своя началник:
— Какво ще кажеш на халифа? — А Шуман рекъл:
— О, Данаф, кажи, че не можеш да се заемеш с нейното залавяне! Тогава халифът ще те попита: „А кой може да я залови?“ И щом попита защо не си я заловил, ти му кажи: „Аз не я познавам; натовари Хасан Шуман с тази работа!“ И щом той ми даде такава заповед, аз сигурно ще успея да я хвана.
Тогава всички отишли да спят; на другата заран се явили в Държавния съвет и целунали пода пред краката на владетеля.
— Къде е старицата, началнико на стражата Ахмед? — попитал халифът.
Началникът заявил, че не е могъл да изпълни заповедта и когато халифът го попитал защо, той отвърнал:
— Аз не познавам жената; възложи на Шуман тази работа. Той познава и старата, и дъщеря й!
Тогава Хасан рекъл:
— Тя е извършила всички тези пакости не от жажда за богатство, а само за да покаже колко умни са и тя, и дъщеря й, за да продължиш ти да плащаш на нея заплатата на мъжа й, а на дъщеря й — бащината заплата.
И Шуман заявил, че ако халифът пощади живота на Далила, той ще я доведе. Халифът рекъл:
— Кълна се в своите предци, ако тя върне нещата на хората, щом ти се застъпваш за нея, всичко ще й бъде простено!
— Дай ми залог кърпата за помилването, о, повелителю на правоверните! — помолил Шуман, а владетелят рекъл:
— Щом ти се застъпваш! — и му подал кърпата на помилването.
Шуман веднага излязъл от двореца, отишъл в дома на Далила и я повикал. Когато дъщеря й Зайнаб се обадила, той я попитал:
— Къде е майка ти?
— Горе е — отвърнала тя, а той продължил:
— Кажи й да вземе нещата на хората и да тръгне с мен да я водя при халифа! Донесох й кърпата за помилването; не дойде ли доброволно, нека после да не вини друг за съдбата си, а само себе си!
Тогава Далила слязла долу, вързала кърпата на помилването на врата си и му предала вещите на хората, натоварени върху магарето на мулетаря и върху коня на бедуина. А Шуман рекъл:
— Не виждам дрехите на моя началник и на неговите хора.
Ала тя отвърнала:
— Кълна се в най-святото име, аз тях не съм ги съблякла!
— Ти имаш право — отвърнал Хасан, — това е било работа на дъщеря ти Зайнаб и тя го е направила, за да ти стори услуга!
След това Далила отишла заедно с него в Държавния съвет на халифа. Хасан пристъпил, положил вещите на хората пред владетеля и извел Далила напред. Като я видял, халифът заповядал да я хвърлят върху кожата за наказаните със смърт. Ала тя извикала:
— Очаквам твоята защита, о, Шуман!
И Шуман целунал ръцете на халифа и казал:
— Прости ми, но ти ме увери, че ще я пощадиш!
Владетелят рекъл:
— Тъй да бъде заради твоето застъпничество! Ела тук, старо! Как се казваш?
— Името ми е Далила — отвърнала тя, а той продължил:
— Ти наистина си хитра и шегобийка.
А то нали заради това й викали Хитрата Далила. След това халифът рекъл:
— И защо извърши всичките тези поразии и обиди всички ни със своите хитрости?
Тя отвърнала:
— Направих всичко това не за да си присвоя вещите на хората, а защото чух за шегите, които Ахмед ед-Данаф бил устроил в Багдад, а също така и за деянията на Хасан Шуман, тогава си рекох: „Ще направя и аз като тях!“ Но ето сега връщам вещите на всички хора.