Ала мулетарят скочил и извикал:
— Законът на аллаха стои между мен и нея! Тя не само че открадна моето магаре, ами накара и бръснаря мавър да се нахвърли върху ми, да ми извади зъбите и да изгори слепоочията!
Тогава халифът заповядал да дадат на мулетаря сто динара; после наредил да дадат сто динара и на бояджията, като му рекъл:
— Върви и си отвори отново бояджийницата!
Двамата призовали небесната благодат да възнагради халифа и си отишли. Бедуинът също се оттеглил, след като си получил дрехите й коня, и казал:
— Нека занапред ми бъде забранено кракът ми да стъпи в Багдад и да ям мекици с мед!
Останалите също прибрали своите вещи и се разотишли. Тогава халифът рекъл:
— Поискай от мен някаква милост, Далила!
Тя отвърнала:
— Моят баща беше вестоносец при тебе, а аз отглеждах гълъбите, които пренасяха писмата. Мъжът ми пък беше началник на стражата в Багдад. Ето аз сега бих желала да получавам онова, което ми се полага от мъжа ми, дъщеря ми пък, би желала да получава онова, което на времето получаваше моят баща.
Халифът дал нареждане да се изпълни желанието на двете жени. Далила обаче пак казала:
— Умолявам те да ми разрешиш да стана пазачка на твоя хан!
А халифът бил наредил да му построят един хан на три ката, където търговците се подслонявали, когато идвали в града; той бил наредил ханът да се обслужва от четиридесет роби и четиридесет кучета. Кучетата били подарък на халифа от царя на сюлейманите, от времето, когато той му бил подчинен; всички кучета имали скъпи нашийници. Готвач в хана бил един роб, който приготовлявал яденето за останалите роби и хранел кучетата с месо. И ето сега халифът рекъл:
— Далила, назначавам те управителка на хана, ако се загуби нещо от него, ти ще отговаряш!
— На драго сърце — отвърнала тя, — позволи обаче дъщеря ми да живее в стаичката над портата на хана, защото ханът има тераси на покрива, а гълъбите се отглеждат само на открито!
Халифът изпълнил и тази нейна молба; тогава дъщеря й пренесла вещите си в стаичката над входа на хана и прибрала четиридесетте пощенски гълъба. После Зайнаб окачила четиридесетте униформи и дрехите на Ахмед ед-Данаф в своята стаичка. Халифът назначил хитрата Далила за надзирателка на четиридесетимата роби и им заповядал да й се подчиняват. Тя самата си подредила стаичка за живеене в помещението зад вратата на хана; от този ден тя всяка заран отивала на заседанията на Държавния съвет, за да види дали халифът не иска да изпрати донякъде някое съобщение чрез пощенските гълъби; едва привечер се връщала в хана, където в нейно отсъствие стояли на стража четиридесетимата роби. А когато се стъмвало, тя пускала кучетата, за да пазят хана през нощта.
Такива били делата и приключенията на хитрата Далила в град Багдад.